Идея на бураския кмет Димитър Николов още преди пет години беше одобрена днес от общинските съветници по време на редовното заседание на местния парламент.

Община Бургас ще предостави здравни услуги от разстояние, чрез телемедицина на трудноподвижни и самотно живеещи възрастни, които са потребители на социалните заведения. Предложението получи единодушна подкрепа.

„Имахме конкретен пример на тази необходимост. Възрастен мъж, трудноподвижен и с наднормено тегло. Наложи се да се диагностицира заболяването му. От неудобство да се отиде от 12 етаж на сградата, в която живее до болницата и защото беше и болен, в един момент се оказа, че е твърде късно да бъде спасен", разказа кметът Николов.

Той провел разговор със здравния министър и по негово предложение, избрал пилотния проект за телемедицина.

"Има електронни устройства, които следят параметрите и при отклонение от тях, може да се реагира. Скъпо оборудване е, но е глупаво да чакаме бюджета и трябва да започнем отнякъде“, заяви кметът Димитър Николов.

Идеята е първо да се обхванат малък брой по-тежки случаи на възрастни хора. "Надявам се тази добра практика да може да се развие. Помогнаха ни много преподавателите в Медицинския факултет. Подадоха ни ръка и от УМБАЛ Бургас, които ще отделят компетентни медицински лица да стоят на мониторите и да следят тези параметри. Първата крачка вече е направена. Дано резултатите от този първи етап направят така, че скоро да внеса следваща докладна за по-мащабно развитие на проекта, насочен към хората в социалните заведения, за които Общината трябва да се грижи и по този начин намалим трудностите с лечението им“, допълни Николов.

Мотивите за предложението са ръст на трудноподвижните и самотно живеещи възрастни, ползващи различни социални услуги и тяхната нуждата от консултации с лекари специалисти и затруднения достъп до медицинска грижа.

Телемедицината ще позволи достъп до специални грижи, дори съответният специалист да се намира на голямо разстояние.

Тя предлага удобен начин за комуникация между лекар и пациент, премахвайки необходимостта от физическо посещение на лекарския кабинет, особено в периода на грипни епидемии, лоши атмосферни условия или при трудна подвижност на ползвателите на услугата.

Телемедицината е и решение за проследяването на хронични заболявания като диабет, висок холестерол или артериална хипертония.

Първият етап от проекта ще обхване общо 1000 ползватели на социалните услуги - 850 от Домашен социален патронаж, „Асистентска подкрепа“ и „Патронажна грижа“ и 150 потребители на дневни и резидентни услуги за възрастни в община Бургас - Дневни центрове за лица с увреждания, Дом за стари хора и Защитени жилища за възрастни.

Този етап включва осигуряване на необходимите условия и оборудване за работата на екипа в УМБАЛ Бургас, оборудване за екипите в социалните услуги за връзка с екипа в УМБАЛ Бургас и обучение за екипите на Общината и на УМБАЛ Бургас. За целта ще бъде осигурено помещение за инсталиране на оборудването, закупуване на станция за телемедицина /ТМС/, разположена в УМБАЛ Бургас и техника, обезпечаваща качествена дистанционна аудио-видео комуникация между лекар-пациент и прехвърляне на здравни данни в реално време чрез ТМС и т.нар. медкейс - куфарче с медицински инструменти за събиране и изпращане на данни за здравния статус.

Освен новата техника, която трябва да обезпечи началото на телемедицината в Бургас, ще се използва и стандартно медицинско оборудване, като пулсоксиметър, термометър, апарат за измерване на кръвно налягане, ЕКГ апарат за измерване на основни здравни показатели – кръвно налягане, пулс, температура, нива на кръвна захар, показатели на сърцето и др. Консултациите ще се осъществяват от лекари от УМБАЛ Бургас.

Проектът е разработен от Община Бургас, заедно с УМБАЛ Бургас АД и преподаватели от Медицински факултет на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“.

С помощта на отдалечения достъп на оборудването лекарите могат да наблюдават и контролират пациентите и да реагират при необходимост. Предимствата при реализирането на проекта са достъп до консултация с лекар-специалист извън ограниченията на конкретните медицински направления, съкращаване на времето между появата на здравословен проблем и първичната консултация, подобряване на качеството на здравните услуги, особено при проследяване на пациенти с хронични заболявания, сигурност за пациентите в епидемични ситуации и др.