Босна и Херцеговина има една изключително сложна държавна структура.Югославските войни оставят своя отпечатък върху страната и я превръщат в лесна жертва на чуждото влияние след Дейтънското споразумение от 1995 г. Въпреки че от десетилетия гледа с надежда към Европейския съюз, Босна и до днес е разкъсана между Запада и Изтока.
Лейла Бичакчич е директор и съосновател на Центъра за разследваща журналистика в Сараево. Тя бе и участник в голямата международна конференция за дезинформацията в Югоизточна Европа, която се проведе в началото на април в София.
На събитието Лейла Бичакчич разговаря с Радослав Александров по темите за евроинтеграцията на страната, трудностите, които Босна среща в бората с дезинформацията, руското влияние и пропаганда и следствията от последните избори през октомври.
Западните Балкани са своеобразно бяло петно на картата на Европа. Прави ли ги това по-уязвими на дезинформация и пропаганда и всъщност защо?
Разбира се. Нерешените проблеми от миналото, събитията от 90-те, войнитие на територията на Западните Балкани са създали голямо недоверие сред различните страни. Всъщност така и не достигнахме момента, в който в някоя от страните от Западните Балкани да бъдат създадени надеждни политическа среда и елит. Това, разбира се, води до несигурност в политическия контекст на страните от региона, но и в глобалния контекст, позицията в Европейския съюз и Европа като цяло, а също и до влияние на други страни.
Какви са законите за притежание на оръжие в Сърбия?
Но пък има история на приятелство, особено сред православните жители. Области, в които има руско-сръбско приятелство и партньорство или както искаме да го наречем. То се интерпретира като дългогодишно братство, защото произходът им е един и същ. Виждаме това и в други форми, където хърватите в Босна са свързани с хърватите в Хърватия и това е вид католически съюз, братство, което служи за целите на защита на определени групи.
И тук идва влиянието на Турция и Китай. Китай в икономически план, а Турция в контекста на историческата връзка с мюсюлманите в Западните Балкани. Всичко това създава плодотворна почва за дезинформация и пропаганда, защото отново информацията, че защитаваш някого от „злите“, а всеки може да бъде зъл, създава чувство на доверие в някои конкретни източници.
Русия разпространява най-много пропаганда, но също и други държави и групи. Изключително е трудно да се намерят солидни факти и истина, защото хората са бомбандирани с цялата тази информация, която се поднася на малък медиен пазар. Допълнително имаме и социални мрежи, които се развиват така, че всеки се превръща в медия. Вече не е нужно да имаш медия зад гърба си, за да бъдеш журналист. Става много трудно за гражданите да разграничават всички източници на информация и това е много плодородна почва за създаване на наративи на дезинформация, които са предимно политически.
Говорейки в частност за Босна, тя има една от най-сложните държавни структури. Въпреки че Босна и Херцеговина е отправила поглед към Европейския съюз от близо 30 години, тя среща някои сериозни затруднения. Подобно на България вие също проведохте избори през октомври. Може ли да споделите дали се забелязва прогрес по пътя към Съюза след проведения вот?
Вучич предлага въвеждане на мораториум за притежаване и носене на оръжие
Това е сложна структура, но има и по-комплексни държави, които функционират просто благодарение на политическо богатство. То е трудно измеримо, но се отразява на способността на страната да прогресира. Ние имахме избори през октомври и все още очакваме формирането на правителства на всички различни административни нива. Видяхме промяна в структурата на правителството, защото националистическата партия, която управляваше част от страната в продължение на почти 30 години, сега е в опозиция. Те на практика ефективно блокират правителството, защото липсва политическа воля за сформиране на кабинет, тъй като националистическата партия губи позиции и използва всички механизми, за да запази своята власт. Но това е един положителен резултат от изборите, при който ние заявяваме, че е възможно да се придвижим по пътя към Европейския съюз.
Ние получихме статут на кандидат за членство в Съюза, който беше подарък. Той, разбира се, се основава на геополитическата ситуация в Европа, опитвайки се да популяризира целта за присъединяване към Европейския съюз. Аз искрено вярвам, че бъдещето на Босна е само в Европейския съюз, без алтернативи, защото говорим за „преходния път“ на Западните Балкани, а незаконната контрабанда към ЕС минава през Балканите и Босна е на пътя й.
Много е рисковано за сигурността на Европа да остави Западните Балкани и по-специално Босна извън Съюза, защото това да е от полза на мерките за сигурност на ЕС. Така че в този контекст смятам, че има вероятност новите сили в правителството да направят значителна крачка към изпълнението на условията, които са необходими не само за присъединяване към Съюза, но и за самата страна.
Какви промени са необходими?
Всякакви. За начало нека започнем с конституционни промени. Защото дори да изпълнят всички политико-икономически критерии, конституционното устройство няма да бъде допуснато в Европейския съюз. Единствено в Босна, в контекста на Западните Балкани и по-широкото семейство на Европа, не признаваме и не разглеждаме гражданските права по същия начин като в Европа. В Босна е позволено само представители на конституционите групи да се кандидатират за политически позиции. Това е в разрез с правилото на ЕС за признаване на гражданските права и свободи. Това всъщност налага конституционна промяна и основна пречка.
Но има цял набор от мерки за повишаване на независимостта на съдебната система, политическата система, функционирането на институциите на всички нива, разбира се, намиране на механизъм за консолидиран подход към ЕС, при който вътрешните структури да работят заедно в посока изпълнение на условията на Съюза.
Това е един дълъг списък от проблеми, които да решим. Засега имаме налице първата голяма стъпка, която да предприемем. Статусът ни на кандидат-член е предоставен под условие. Имаме осем приоритета, които трябва да бъдат изпълнени незабавно, като те включват свободата на медиите, функционалността на съдебната система. Законът за обществените поръчки трябва да бъде адаптиран или модернизиран, за да включва стандартите на ЕС за обществени поръчки и някои други промени, разбира се.
Стрелбата в Белград: Ученикът е ходил на стрелбище с баща си преди убийствата
След това имаме 14 приоритета, които са продиктувани от становището на Съюза. Те също трябва да бъдат изпълнени преди преминаването към следващата фаза на отваряне на преговорите. Статутът на кандидат-член беше голяма стъпка за нас, но когато се замислите за работата, която предстои на страната, ще е нужно укрепване на политическите позиции и реален интерес да продължим напред в интеграцията.
Вие споменахте медийната свобода и затова бих искал да ви попитам какво е състоянието на медийна грамотност и разпространението на дезинформация в Босна. Какви трудности среща страната в опит да се противопостави на дезинформацията?
Моята страна, имам предвид нейната институционална рамка, не прави нищо, за да се противопостави на дезинформацията. Тя е част от цялостаната слабост на медийната система. Като начало нямаме закон за прозрачност на медийната собственост. Липсват програми за медийна грамотност в училищата. Нямаме и достатъчно професионални стандарти, които да се спазват в основните медийни издания в Босна. Налице е огромна политическа обвързаност на основните медии в страната, както печатни, така и електронни.
Имаме голям проблем с интернет порталите, чиито произход не знаем. Няма информация кой работи за тях. Те са създадени с политическа цел и разпространяват сходни новини. Наблюдаваме цяла гама от проблеми. Мисля, че първото нещо, което трябва да направим, е да засилим саморегулацията, защото ние имаме саморегулиращ се орган, който отговаря за печатните и електронните медии и това не бива да се променя. Не бива да даваме правомощия на политическите партии да решават относно медийната структура, но саморегулиращият се орган трябва да се засили значително, за да се предотвратят манипулациите от страна на медиите.
След това трябва да погледнем назад към учебните програми, към образователните институции, защото смятам, че бъдещите поколения журналисти трябва да се научат как да правят журналистика с много по-добри основи, от тези, които получават в училище. Трябва да се върнем към професионалните стандарти и да се уверим, че асоциациите на журналистите и други професионални сдружения всъщност много внимателно следят използването и злоупотребата с етичните стандарти в журналистиката, защото това е единственият начин да се уверим, че тези стандарти се използват. След това трябва да започнем да изтласкваме онези медии, онези журналисти, които не спазват съответните стандарти. Това е дългосрочен процес.
Тридневен траур бе обявен в Сърбия
От друга страна, трябва да има професионален интерес да се разчисти пространството, преди държавата да реши, че е време да се намеси, защото тогава ще имаме пълна цензура и не можем да гарантираме независимост.
Определено не само Босна, но и всички страни в Югоизточна Европа трябва да положат сериозни усилия в тази посока.
Абсолютно. Често чуваме и виждаме наратива, че Европейският съюз поставя условия за едно или друго.Не, не е така. Винаги настоявам на факта, че присъединяването към Съюза е доброволно решение на отделните държави. Така че не е задължително да сте част от ЕС, но при тази конфигурация и геополитическо разположение на света ЕС осигурява защита на малките държави като Босна, на всички страни от Западните Балкани или като цяло в Европа.
В контекста на приближаването към ЕС е в наша полза като граждани на тези отделни държави да изпълним условията, защото те всъщност предписват подобряване на човешките права, спазването на гражданските права и свободи. Говорим за демократични страни, от които всички ние се нуждаем, за да можем да живеем. В противен случай виждаме автократичните влияния, които идват от Изток, а това е нещо, което всички ние преживяхме по времето на комунизма и социализма, когато този автократичен модел на една управляваща партия не подобри живота ни.
Така че, ако сме се преборили с това през 90-те години, защо да се връщаме към автокрацията, каквато тенденция наблюдаваме в момента. В този контекст смятам, че са необходими сериозни стъпки, за да се приближим към Европейския съюз, защото това е по-добър живот за всички ни.
Безсъмненно. Бих искал да ви попитам за мнението ви относно хибридните заплахи. Войната в Украйна показа, че страните от Западните Балкани и страните от Югоизточна Европа са изложени на сериозна заплаха, България е добър пример за това. Какви трудности среща Босна с хибридните атаки и как се справя с тях?
Това е проблемът на една разделена страна като Босна, защото нямаме единна позиция по отношение на хибридната война или влиянията, които идват за политически цели. Всъщност наблюдаваме много ефективен подход на Русия към част от босненските политически сили, където руснаците са признати за герои. Искам да кажа, че в Босна нямаме единна позиция по отношение на ситуацията в Украйна, за да започнем с нея. Ако нямате приети основни стандарти и основна обща позиция по отношение на това какво се случва в Украйна и кой е виновен за ситуацията там, тогава всичко останало, което следва, е трудно да се установи като факт, защото започваме от два различни подхода.
Босна преживява почти всичко чрез пропаганда, информацията се разпространява чрез Russia Today и "Спутник", които имат седалище и редакция в Сърбия, а ние споделяме един и същ език. Освен това има присъствие на всякакви паравоенни части както в Сърбия, така и в Република Сръбска.
Говорим за "Вагнер", за "Нощна сила", за други различни групи. И това не се случва само през последната година от началото на инвазията в Украйна. Говорим за много години, в които те посещават или пребивават в Босна. Имаме огромен проблем с т.нар. руски дипломати, които получават специален статут в Босна и Херцеговина. Наблюдаваме и увеличаване на броя на културните аташета, което отново е ситуация, която наблюдаваме и в други държави, но те предприемат мерки. Не успяхме да постигнем споразумение, за да забраним по-нататъшното издаване на дипломатически паспорти на тези хора, защото те очевидно не идват с културни цели.
Също така сме свидетели на много директна заплаха от страна на руския посланик в Босна и Херцеговина, който често и открито заплашва Босна, ако решим да повдигнем въпроса за включване на страната в НАТО, защото те всъщност смятат, че това е в разрез с руските интереси на Балканите.
Има интерес от страна на Сърбия и Република Сръбска за построяването на летище в Трабане, което е доста малък град в близост до брега на Дубровник. Но анализите показват, че това отчасти е и интерес на Руската федерация, която иска да има летище, от което да наблюдава територии на Алианса в Хърватия, Черна гора, Адриантическо море и други. Тук става дума а пряко влияние с много конкретни последици за Босна и Херцеговина, защото ние невинаги се съобразяваме с дневния ред на Европейския съюз, особено по оста на конфликта между Украйна и Русия.
Ние имаме сходен случай с руския посланик в България. Може ли да ни споделите повече за вашия проблем?
Той често прави изявления, в които открито критикува позицията на Босна и Херцеговина. Той открито заплашва, че Русия ще отговори в случай, че Босна се опита да поема пътя към НАТО, което е пряка заплаха. Той много често заплашва, че определени стъпки на Босна към Европейския съюз са против руския интерес.
Отново, това е друг въпрос - какъв интерес има Русия в Босна? Ние нямаме търговско споразумение. Нямаме кой знае какво сътрудничество. Дори преди войната в Украйна не сме имали кой знае какво сътрудничество с Русия. Република Сръбска наистина приватизира някои държавни компании през 90-те години, които бяха закупени от руски олигарси, но те избягаха от страната преди години. Така че какви точно интереси има Русия в Босна?
Посланикът открито говори за руския отговор на определени ходове, които Босна би предприела. Според моето тълкуване това е пряка заплаха. И би трябвало да има последствия за такива открити заплахи. Би трябвало да се проведе сериозна дискусия за позицията на руския дипломат, защото не трябва да забравяме, че дипломатически представителства се приемат и водят от международни конвенции, които определят правомощията на дипломатическите представители в приемащата държава. Според мен някои действия на руския посланик са в противоречие с тези конвенции.
Би трябвало да има мерки от страна на държавата във връзка с неговото поведение. За съжаление, реалността е съвсем различна. Той е добре дошъл в част от страната. Имахме и скорошния случай, когато Милодраг Додик награди Владимир Путин с медал за приноса му в насърчаването на сътрудничеството между "двете държави", имайки предвид Република Сръбска и Руската федерация. Тези малки стъпки, които руският посланик и лидерите на Република Сръбска предприемат, са част от общ сценраий, който се намесва в позицията на цялата държава спрямо Запада. Бих казала, че това са съгласувани действия.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
