„Искаме да уведомим читателите, че вече няма да публикуваме в официалните редакционни акаунти на Guardian в социалната мрежа X (бившия Twitter). Смятаме, че ползите от присъствието ни в X вече са по-малко от негативите и че ресурсите могат да се използват по-добре за популяризиране на нашата журналистика на друго място.“
Така от британската медия Guardian се обърнаха към своите читатели в сряда като подчертаха, че това решение се обмисля от доста време. Платформата, собственост на милиардера Илън Мъск, все по-често става обект на критики заради съдържанието, което се публикува там. Според мейнстрийм издания, често информацията е подвеждаща и дори „фейк“.
От британската медия също така напомниха, че по време на предизборната кампания в САЩ е станало ясно, че Х се използва за диктуване на политическия език. Потребителите на X все още ще могат да споделят статиите на Guardian, също така ще може да вграждат съдържание в своите постове в мрежата.
Малко по-късно стана ясно и че испанската Vanguardia обявява бойкот на платформата. Изданието от Барселона определя Х като „мрежа за дезинформация“.
Бившият Туитър не е особено популярен у нас, но в световен план голям брой хора се информират именно от там, било то следвайки официални профили на медии и публични личности или пък просто четейки постове, станали популярни.
„Идеите, които нарушават правата на човека, като омраза към етническите малцинства, женомразство и расизъм, са част от „вирусното“ съдържание, разпространявано в X, за да се печелят повече пари от реклами“, споделят още от Vanguardia
„Откакто Мъск дойде начело на „Екс“, социалната мрежа все повече се пълни с токсично съдържание“, продължават от Vanguardia. „Тази социална мрежа стана платформа, в която конспиративните теории и дезинформация намират почва“, добавя изданието.
Илън Мъск купи Туитър през 2022 г. През последната половин година обаче стана особено активен политически като виден поддръжник на Доналд Тръмп. Преди два дни стана ясно, че Мъск влиза и в кабинета на републиканеца като шеф на ведомство за „правителствена ефективност“, която ще има за цел да ограничи бюрокрацията и разхищенията в администрацията.
