"Ще има намеси и влияние, както и купуване на гласове при избора на нов патриарх".Това коментира пред Дарик богословът проф. Иван Желев.
Според него в Българската православна църква (БПЦ) се наблюдават материални зависимости и една от първостепенните задачи пред духовенството е да се отърси от тях. Желев коментира още, че преди да бъде избран нов патриарх, ще трябва да се попълни вакантния пост на сливенския митрополит. Казус, заради който за пръв път от много години имаше протести.
Те се случиха след като Светият синод касира първия кръг на изборите за сливенски митрополит и отхвърли избраните от епархията кандидати – епископите Йеротей и Михаил. Жители на епархията излязоха на протест в защита на своите решения и срещу спорната наредба, която ограничава достъпа на миряни до изборите. По същото време се проведе и контрапротест - в защита на решението на Светия синод.
Желев уточни, че по устава на БПЦ Светия синод е трябвало да избере единия от излъчените кандидати.
"Но нито единият, нито другият не се хареса на едно, така обичайно, мнозинство в Светия синод, което се опитва да си налага своята воля и затова беше касиран изборът, без да има никакви канонически, уставни, законови основания това да се случи. Но в крайна сметка в митрополитите от синода е хлябът и ножът, както казват хората. Така че, те касираха този избор и сега ще се повтори отново. Въпросът е, че при новия избор е напълно възможно двамата спечелили сега доверието на хората, да не бъдат включени в листата на кандидатите, защото тънкият момент е, че Светият синод определя кои са достойни да бъдат избрани. А това, че някои от властните членове на Светия синод се стремят да наложат свой кандидат, тоест да си имат това, което се нарича на политически език с чуждицата "проксита". Т.е. да имат свои проксита, е все повече разбираемо. Не е оправдано, но можем да го разберем".
Според богослова тези събития показват битка на интереси, която може да се повтори и при избора на патриарх след няколко месеца.
По устав, 9 от 14 митрополити отговарят на условията и могат да бъдат кандидати за патриарх. От тях ще бъдат излъчени трима, между които Светият синод ще трябва да направи своя избор.
Според проф. Иван Желев най-вероятно в тройката ще бъдат Ловчанския митрополит Гавриил и Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, както и соченият за фаворит за бялото було Пловдивски митрополит Николай. Преди дни обаче Николай в свое писмено обръщение заяви, че няма да участва в избора за патриарх и не желае и няма да приеме да бъде включван като кандидат за патриаршеския престол.
Според митрополит Николай сега и в следващите месеци се води война срещу вярата и срещу Църквата, а основната агресия е насочена срещу него, както е било и при предходния избор през 2013 година. "Не мога да допусна неприязънта към мен, нагнетявана системно и методично през всичките години на моето служение, днес да става причина за накърняване на достойнството на Църквата", написа още пловдивският митрополит.
Това изявление най-вероятно ще промени картите на масата, особено, ако митрополит Николай остане твърд в решението си. Самият избор на нов патриарх обаче най-вероятно ще бъде съпътстван от външни намеси, опити за влияние и дори купуване на гласове, коментира богословът проф. Иван Желев.
"За църквата се говори, че тя не е от този свят, но все пак е в този свят. И по тая причина нищо човешко не ѝ е чуждо. Много от слабостите, които се наблюдават в нашето общество, се наблюдават и в църквата, особено по върховете. Така че всички тези влияния при избор на една или друга ръководна личност в държавния живот, в политическия живот се отразява и в църковния живот. Още повече, че има и политици, има и хора на бизнеса, няма да употребявам думата "олигарси" или не знам какво друго, но хора на бизнеса, които са заинтересовани от една или друга личност, с която по-лесно биха могли да вършат своята работа, независимо доколко тя е законна или незаконна.
Така че ще има намеси отвсякъде, ще има натиск отвсякъде, ще има опити за купуване на гласове също. За каквито имаше сигнали и в сливенския избор. Това е нещо, което вече се наблюдава десетилетия. От една зависимост, която беше идеологическа, която беше чрез натиск на служби, Държавна сигурност и така нататък, сега се изпада в други зависимости, които са по-скоро като че ли свързани с материалното."
Желев уточни, че Българската православна църква е най-големият собственик на имоти след държавата и това обяснява интереса към нея от страна на бизнесмени и политици.
"От двама души, които примерно искат да наемат нещо или да купят някаква църковна собственост или да направят бизнес с нея, естествено, че онзи, който умее, който има достъп до лицата, които го решават това нещо, ще се облагодетелства по-добре. Затова те така, както си правят в своите бизнес дела и бизнес отношения, да постигнат успех за дадена сделка или за нещо подобно, така ще постъпят и с църковните имоти. Така че това е интересът. Иначе да кажем, че еди кой си от водещите личности в България, било в политиката, било в бизнеса, толкова много иска да има един достоен патриарх в България или че пък да е толкова добър християнин, та от християнско чувство да подкрепя един или друг, трудно е за вярване. Поне аз на моята възраст вече не вярвам на такива приказки. Така че както е казал народът - интереса клати феса".
Именно запазването на църквата от зависимости ще бъде от първите задачи пред новия патриарх заедно с увеличаването на религиозната просвета и разпространяването на истините на православната вяра и морала, който произтича от нея, посочи Желев. По думите му обаче християнският морал трябва да тръгва отгоре надолу и да не бъде само на думи, а чрез личен пример.
