Българският лекарски съюз настоява за въвеждането на ефективен превантивен контрол в реално време върху публичните средства в здравеопазването. От съсловната организация подчертават, че проверките след вече извършена и заплатена медицинска дейност не са достатъчни и е необходим механизъм, който да проследява целия път на публичния ресурс.

Според БЛС контролът трябва да гарантира, че Националната здравноосигурителна каса заплаща единствено реално извършена медицинска дейност и действително отпусната лекарствена терапия. От организацията настояват още пациентът да има активна роля в процеса, а проверките да обхващат всички участници в системата, а не да бъдат насочени само към лекарите.

От БЛС посочват, че настоящите проверки на лечебните заведения под формата на отделни контролни акции са необходими и трябва да продължат. Според лекарския съюз обаче те имат характера на последващ контрол, тъй като се извършват след като дейността вече е отчетена и заплатена.

На фона на напрежението в здравния сектор от организацията смятат, че подобен подход не е достатъчен. Според БЛС е необходимо създаването на превантивен механизъм, който да работи в реално време и да не допуска неправомерно разходване на публични средства.

От съсловната организация заявяват, че многократно са поставяли въпроса пред министъра на здравеопазването Катя Ивкова и са представяли конкретното си предложение за въвеждане на превантивен контрол. По думите им до момента не са предприети конкретни стъпки за реализирането му. От БЛС изразяват и несъгласие с предложения за реформи, които според тях не адресират основните проблеми в системата.

Според данни от национално представителни проучвания, изготвени по поръчка на БЛС от социологическа агенция „Тренд“, необходимостта от по-добър контрол върху публичния ресурс се споделя както от гражданите, така и от лекарите.

Данните показват, че 48% от българите смятат, че осигуряването на достатъчно средства за здравната система трябва да се търси преди всичко чрез по-добър контрол и по-ефективно използване на вече наличното финансиране. За сравнение, 28% посочват като решение увеличаването на средствата от държавния бюджет.

Същата тенденция се наблюдава и сред лекарите. 38% от тях определят по-големия контрол върху разходването на публичните средства като една от трите приоритетни промени, които трябва да бъдат направени в здравната система през следващите 3–5 години.

От БЛС подчертават, че това съвпадение между очакванията на гражданите и лекарското съсловие е ясен сигнал за необходимостта от конкретни действия.

Предложението на организацията е контролът да се осъществява преди заплащането на медицинската дейност, с активно участие на пациента и с механизми, които обхващат всички страни в процеса. Целта е да се проследява целият път на публичния ресурс и да се гарантира, че средствата на НЗОК се разходват за реално извършена медицинска дейност и действително отпусната лекарствена терапия.

От лекарския съюз смятат, че подобен модел би защитил интересите както на здравноосигурените граждани, така и на коректните лекари и лечебни заведения, като същевременно би допринесъл за по-голямо доверие в здравната система.

БЛС настоява Министерството на здравеопазването да предприеме конкретни действия за въвеждането на ефективен превантивен контрол в реално време. От организацията заявяват, че при липса на действия ще представят и разяснят позицията си на по-високо управленско ниво.