Парламентарната бюджетна комисия прие на първо четене проектобюджетите на НЗОК и НОИ. Депутатите трябва да обсъдят и проектобюджета на държавата за 2027 г. В Бюджет 2027 са заложени приходи и разходи от над 50 милиарда евро и дефицит от 3,5%. Проектът предвижда и нов държавен дълг до 8,6 милиарда евро, при прогнозирани 4% инфлация и 2,5 на сто ръст на икономиката. Минималната заплата става 660 евро, а пенсиите ще се вдигнат по швейцарското правило от 1 юли.

Спор за парите на медиците при обсъждането на бюджета на Здравната каса

Комисията започна заседанието си с обсъждане на първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за догодина. Вносителите са категорични, че заложените параметри на проекта на финансовата рамка на Касата създават стабилна основа за функциониране на системата на здравното осигуряване.

В началото на дебата лидерът на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев поиска от здравния министър Катя Ивкова да обясни има ли механизъм за адекватно заплащане на медицинските сестри, акушерките и младите лекари. Ивкова отговори, че ще даде информация по въпроса на по-късен етап от заседанието на Бюджетната комисия. Това предизвика напрежение между Василев и председателя на комисията Константин Проданов. „Добре, ще седя и ще чакам да получа отговор“, заяви Василев, след което настоя: „Чакам отговор на въпроса!“.

Проданов му отне думата и го обвини в саботаж на дискусията. Василев отхвърли обвинението и подчерта, че иска конкретен отговор къде са предвидените средства за медицинските специалисти. „Нищо не саботирам. Чакам отговор къде са парите за младите лекари и медицинските сестри“, заяви той.

Здравният министър съобщи, че в бюджета са предвидени 30 млн. евро за стипендии на специализанти - лекари и медицински сестри. Средствата ще бъдат изплащани по национална програма чрез медицинските университети. „Предвидили сме 30 млн. евро за стипендии за всички специализанти, в които влизат не само лекарите специализанти, а и медицинските сестри“, заяви Ивкова.

Лидерът на „Продължаваме Промяната“ обаче определи средствата като недостатъчни и обяви, че партията няма да подкрепи бюджета. Според него програмата не обхваща медицинските сестри и лекарите, които в момента не специализират. Той разкритикува разчетите и за това, че остават без гарантирани минимални заплати, без решение за недостига на медицински сестри и без текстовете за ограничаване на заплатите на бордовете и директорите на болници.

„Не се предвиждат средства директно за заплати на здравния персонал“, заяви Георги Георгиев от „Възраждане“. Той постави и въпроса за финансирането на частните болници със средства от Здравната каса. „Ръководството на Касата прави абсолютно същото, което правеха всички досега. Просто разпределят едни средства, нищо повече”, допълни той. Критика отправиха и от ДПС. „Но няма реални реформи, които да накарат младите специализанти да си останат в България”, заяви Айтен Сабри.

Ивкова уточни, че за профилактика са предвидени малко над 85 млн. евро. Тя съобщи още, че стипендиите за специализантите ще бъдат по 350 евро месечно, като за лекарите на места, финансирани от държавата, възнаграждението по Наредба №1 е 1550 евро. „Лекарите, специализиращи на места, финансирани от държавата, ще получат доход от 1900 евро“, уточни здравният министър.

Опозицията не остана убедена и постави ултиматум на ръководството на НЗОК, че трябва да започне да прокарва реални политики, а не да бъде само административен разпределител на средства.

„Ще изпаднем в хипогликемия, но НЗОК, имате още 27 дни от стодневния толеранс. Вие сте основният финансов орган на здравната система. Ако не сте овладели ситуацията, толерансът ви изтича след четири седмици“, заяви депутатът от ГЕРБ-СДС Владислав Горанов.

Дебат за бюджета на НОИ 

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса вече беше приет, а след него на фокус влезе Държавното обществено осигуряване (ДОО).

Бюджетът на НОИ е в размер на около 16 млрд. евро. Преди дебатите се очакваше да бъде повдигнат въпросът за скандала от преди седмица – имало ли е действително идея част от средствата, които гражданите внасят като осигурителни вноски в частните пенсионни дружества, да бъдат пренасочени към НОИ, за да се запълни дефицитът в осигурителния институт. От Министерството на финансите отричат подобно предложение да е било обсъждано.

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви, че са предвидени по-високи пенсии, обезщетения за майчинство, детски надбавки и социални помощи за 2027 г. 

За сметка на това се очаква увеличение и на осигурителните вноски. От 1 януари 2027 г. минималната работна заплата ще бъде 660 евро. Това представлява увеличение с 6,4%, със същия процент ще бъдат повишени и минималните осигурителни прагове.

"Бюджетът на ДОО възлиза на над 16,5 млрд. евро, което е с повече от 1,24 млрд. евро над предвиденото за предходната година", изтъкна Ефремова. По думите ѝ приходите от осигурителни вноски в ДОО ще скочат с 990 млн. евро. Предвижда се увеличение на пенсиите по т.нар. „швейцарско правило“, като очкаванията дса те да се повишат с между 7 и 8% от 1 юли 2027 г.

„Минималната пенсия ще достигне 374 евро, като увеличаваме и тавана на пенсиите, който ще бъде 1875 евро“, допълни социалният министър, като средният размер на пенсията ще достигне 587 евро.

Увеличение е заложено и при дневните минимални и максимални обезщетения за безработица - минималното ще нарасне от 9 на 13 евро, а максималното - от 54 на 60 евро.

Максималният осигурителен доход е предвидено да нарасне от 2300 на 2300 евро. Държавните служители вече ще плащат осигурителните си вноски наравно с останалите работещи, в съотношение 40:60. 

Обезщетението за майчинство през втората година ще се увеличи от 398 на 450 евро, а майките, завърнали се на работа по-рано - ще получават 75% от размера на обезщетението.

Опозицията сигнализира за разминаване от 1 млрд. евро в бюджета на Регионалното министерство

Още преди началото на заседанието от опозицията сигнализираха за разминаване между публикуваните на сайта на Министерството на финансите разчети на централния бюджет и внесения за разглеждане в парламента проект. Става въпрос за допълнителен 1 млрд. евро, заложен в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Според опозицията в документите, които депутатите разглеждат, не е посочено конкретно за какво ще бъдат изразходвани тези средства. До момента управляващите не са представили коментар по темата, но се очаква да обяснят предназначението на сумата в рамките на заседанието. Първоначално управляващите не представиха коментар по темата.

„Между бюджета, който беше представен от Министерството на финансите, и този, който е внесен в парламента, има 1 милиард евро повече за ангажименти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това са суми, за които могат да бъдат сключвани договори, но плащанията няма да бъдат през 2027 г., а през 2028 и 2029 г.“, заяви депутатът от "Демократична България" Мартин Димитров.

„Тези хора вече не могат да ни изненадат с нищо след това, което направиха в Агенция „Пътна инфраструктура“, и след манипулациите, с които коригираха дефицита за 2025 година. Нищо не може да ни изненада. За тях един милиард повече или по-малко очевидно не означава нищо. Ние няма как да подкрепим бюджет, който не решава нито един проблем на обществото, а напротив - създава и задълбочава проблемите", подчерта депутатът от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова.

От своя страна представители на управляващите заявиха, че бюджетът на МРРБ предвижда значителен брой проекти за основни ремонти на пътища и че част от тях могат да започнат още през следващата година. 

„Всеки може да види в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на АПИ, че сме заложили огромен брой проекти за основни ремонти на пътища. В момента имаме възможност не просто да бъдем служебен кабинет, а да провеждаме и променяме политики. Именно това е част от промяната в политиката. По-късно предстои и нашата пресконференция, на която ще представим бюджета и ще коментираме всички въпроси съвсем точно и конкретно. В по-голямата си част пътните проекти ще бъдат насочени към основни ремонти. За част от тях имаме амбицията работата да започне още през следващата година“, обясни регионалният министър Иван Шишков. 

Бюджетът за култура е над 307 млн. евро

Бюджетът за култура е 307 240 800 евро, това е най-големят бюджет в историята на Министерството на културата. За пръв път е премината психологическата бариера от 300 млн. евро. Ръстът е с 14,1%. Това обяви министърът на културата Евтим Милошев, представяйки план-сметката на ведомството за 2027 г.

Министърът отбеляза, че този бюджет е в рамките на процедура по свръхдефицит, наложен от Европейската комисия и в условията на приключила програма по Плана за възстановяване и устойчивост.

Увеличението спрямо 2026 г. е близо 38 млн. евро.

Културно-историческото наследство е изведено като самостоятелно перо. Всичко останало е за политики в областта на създаването и популяризирането на съвременното изкуство в страната и чужбина и за достъп до качествено художествено образование.

11-ата бюджетна програма е за администрацията. Разходите за 2027 г. са 1,2% от бюджета на Министерството. Останалите пари са за култура, разпределени в тези две политики и в другите бюджетни програми.

Първата политика е в областта на опазването на движимото и недвижимото културно наследство. Тук ръстът е с 9,2%, увеличението е общо с 2,4 милиона евро. Разпределено е в движимо и недвижимо културно наследство.

За музеите са предвидени няколко мерки – стандартът за финансиране на музеите и галериите се увеличава с 5%, 4,5 млн. евро са предвидени за преминаване на 49 общински музеи към делегирано финансиране, осигуряват се средства за 25 дигитализационни центрове на музеите, планира се въвеждане на финансиране на археология за срок от три години. За пръв път в Националния културен календар се въвежда насоченост към музеи, галерии и библиотеки, които могат да кандидатстват.

Втората политика е политика в областта на създаването и популяризирането на съвременното изкуство в страната и чужбина и достъпа до качествено художествено образование. Увеличението е с 15,1%, т.е. с 36 милиона евро. Най-голям дял имат сценичните изкуства. Тук са включени споменатите вече 10 програми.

ГЕРБ предлага промени в пакета "Данъчни закони" в новия бюджет

Ще предложим изменения на пакета „Данъчни закони" в Бюджет 2027 г. Това заяви депутатът от ПГ на ГЕРБ-СДС Владислав Горанов по време на брифинг.

„Според нас тежненията както от административна гледна точка, така и като увеличение на ставки и тарифи в предложения пакет „Данъчни закони" на правителството е неоправдан. Той би могло да бъде избегнат чрез съответните мерки в разходите, защото противно на пропагандното твърдение, че разходите по консолидираната фискална програма намаляват с 800 млн., ако погледнем числата по-отблизо, ще видим, че всъщност разходите по националния бюджет растат с близо 2,5 млрд.", каза Горанов.

Народният представител обясни, че в контекста на очакванията за забавяне на растежа на икономиката, подобни мерки действат проциклично и са неправилни. „Ще предложим изменения между първо и второ гласуване, които се надявам да срещнат подкрепа на здравомислещите сили в Народното събрание. Разбира се, на първо място с най-голям фискален ефект – поне като оценка на правителството, е т.нар. данък „свръхпечалба". Подобен тип облагане има икономическа рационалност, когато имаме изкривяване на пазара, даващо възможност за господстващо определяне на по-високи цени или тогава, когато пазарът престава да работи", обърна внимание той.

Горанов подчерта, че не вижда нито една причина 2026 г. или 2027 г. да бъдат определени като години с извънредни обстоятелства, за разлика от 2022, когато такъв аргумент можеше да се свърже със старта на войната на Русия срещу Украйна или преди това с COVID кризата, когато фармацевтични компании и други сектори на икономиката имаха извънредни предимства и генерираха свръхпечалби. Той е категоричен, че за днес това означава "опит за саморазправа с определени сектори и извънредна данъчна тежест, която най-вероятно няма и да постъпи като приход на бюджета".

Депутатът от ГЕРБ-СДС спомена и дългогодишната битка с разминаването между данъчните оценки на имотите и тяхната пазарна стойност. Според него това, което се предлага, безспорно има определен смисъл, доколкото данъчните оценки не са променяни от много години, но това по никакъв начин не повишава справедливостта в облагането и по-скоро връзката между пазарната цена на имотите и тежестта, която се слага върху тях. „Този мързелив подход щеше да бъде оправдан, ако беше предложен за 2026 г., когато правителството трябваше с бързи темпове да предложи някаква рамка за бюджет", смята той. Горанов обясни, че няколко месеца по-късно този подход не е оправдан и от ГЕРБ-СДС няма да подкрепят предложеното изменение на данъчните оценки.

По думите му увеличението с 30, 40 или 50%, освен че ще увеличи данъчната тежест за собствениците на имоти, няма по никакъв начин да реши проблема с разминаването между данъчните оценки и реалната им пазарна цена.

„Правим предложение за отпадане от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на едно предложение от страна на управляващите, което налага всяко едно физическо лице тогава, когато извършва облагаема доставка, свързана с продажба на нов недвижим имот или прехвърляне на право на строеж върху урегулиран поземлен имот, да се регистрира задължително по реда на ЗДДС", каза Теменужка Петкова. Тя отбеляза, че подобна мярка е нереална и би довела единствено до утежняване и на административната тежест, и на данъчната тежест за физическите лица и поради тази причина предлагат тя да отпадне.

От ГЕРБ-СДС предлагат да отпадне и въведеният данък от 7% върху ваучерите за храна, както и в Закона за корпоративното подоходно облагане да отпадне увеличаването на данъка върху т.нар. лични разходи от 3 на 7%. „Предложената промяна и увеличаване на данъчната тежест не е обоснована с нищо друго, освен с това, че на правителството им трябват приходи", добави Петкова.

Десислава Танева заяви, че от ГЕРБ предлагат предложеното от правителство отпадане на принудителната административна мярка - запечатване на склад с открито нарушение, да стане изцяло. „Практиката показва, че това е най-добрата наказателна мярка за спиране на продажба на гориво или ракия без акциз”, допълни тя. Танева настоя за прецизиране на текста за налагането на акциз върху мощните автомобили, пише NOVA.