Днес православната църква чества големия християнски празник Благовещение. По този повод адвокат Малина Караджова, която се черкува в русенския храм „Св. Георги Победоносец“, ни предостави важна и интересна информация за празника.

„Благовещение е един от постоянните празници в църковния календар. Чества се всяка година на една и съща дата  -  на 25 март.

Този празник е в памет на  благата вест, която Архангел Гавриил възвестил на Дева Мария – вестта, че  тя ще роди Божия син, очаквания Спасител на човечеството – Иисус Христос.

За това, което се е случило девет месеца преди рождеството на Христос, разказва Евангелистът Лука, в глава 1, стр. 26 – 38 на  своето Евенгелие:

  

„26. …. от Бога бе изпратен Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,

27. при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

28. Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

30. И рече ѝ Ангелът: Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;

31. И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.

32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; И ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;

33. И ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

34. А Мариам рече на Ангела: Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

35. Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

36. Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

37. Тогава Мариам рече: Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.”

А в гл. 1, стр. 18 -25 на своето  Благовестие Евангелиста Матей ни съобщава в повече това:

            „18. А рождението на Иисуса Христа стана тъй: След сгодяване на майка му Мария за Йосифа, пред още да бяха се те събрали,  оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.

19. А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23. "Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог.
24. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.”

Но ние знаем и за други случаи на подобно известени добри вести. Та нали изпратените от Господ три ангела в дъбравата Мамре, на   тръгване от гостоприемния Авраамов дом, казали на праведния му стопанин, че когато пак дойдат догодина по това време жена му Сара ще има син. И въпреки, че Сара не повярвала, защото както тя, така и стопанинът  й вече били остарели, те наистина получили тази утеха.

            И  нали само шест месеца преди Господ да изпрати Ангел Гавриил при  Мариам в дома на дърводелеца Йосиф, същият този Ангел Господен се явил на свещеника Захария, когото той, по реда на своята смяна, служил в храма. Явил се да извести, че жена му Елисавета ще му роди син и той ще го нарече Йоан. И когато научили съседите и роднините й, че тъй й сторил  Господ в дните, в които я погледна милостиво  и те се зарадвали  заедно с нея.

При това, избирайки  Авраам, Господ искал от него именно да произлезе велик и силен народ, чрез който да бъдат благословени всички народи на земята. Господ избира Авраама, за да заповяда на синовете си и на своя дом след себе си  да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд. А младенецът Йоан на Свещеника Захария ще е  пророк на Всевишния, понеже той ще върви пред лицето на Господа, за да приготви Неговите пътища и да даде на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им.

Както виждаме, тези два примерни случая са доста необикновени: и Сара и Елисавета раждат на преклонна възраст; Върху  родените от тях синове Господ възлага  големи дела.

Тогава кое необикновено е оставил Господ за Дева Мария, какви дела е отредил за сина, който ще се роди от нея? Защо ние честваме тъкмо това Благовещение, че даже не благата вестта за самото нейно зачатие, тъй като родителите й, праведните Йоаким и Анна, също са я имали като единствена рожба на старини.

Когато Дева Мария навършила пълнолетие, тя напуснала Ерусалимския храм, където едва тригодишна била оставена от родителите си да служи на Господа според дадения от тях при получаването на благата вест обет. Прибрала се при своя сродник Благочестивия Йосиф, за когото  се сгодила и заживяла в неговия дом. Но, както  ни казва евангелистът Матей, „преди още те да се бяха събрали, оказа се, че тя е непразна” - заченала била в утробата си.

Как  е станало това, когато Мария все още не се е събрала с обрученика си, все още не е познала мъж, все още е дева?  Станало е чрез слизането върху й на  Светия Дух и  осеняването й от  силата на Всевишния. Но по какъв начин Духът е образувал Младенеца в Девата, как Несъвместимият се е вместил в  утробата й, е премълчано спасително! Това свръхестествено зачатие е толкова непонятно за човешкия ум, че дори  и свети Симеон, когато превеждал книгата  на пророк Исаия и стигнал до стиха,в който се казвало, че Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, решил, че в еврейския текст има грешка. Преводачът посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен спрял ръката му, като му казал,  че писаното е точно, и за да се увери в това няма да умре, докато не види с очите си изпълнението на тия думи.И  св. Симеон наистина станал Богоприемец,

И защо Девата, която лично чула благата вест от ангела, не я е споделила с Йосиф? Защото мислила, че няма да може да го убеди, като му каже за този необикновен замисъл, а още повече ще го огорчи, защото ще му даде повод да мисли, че тя прикрива нещо срамно. Още повече че и тя, размишлявайки като човек, нямала дори и  за себе си обяснение.

За това, когато явните признаци на бременността  се появили, благочестивия Йосиф решил тайно да я напусне. Защото, да я остави при себе  си в това състояние, за него означавало, че не е успял да опази девството й;  да я изобличи пък означавало да я предаде на юдеите. А те, узнавайки нейната тайна,  биха я убили с камъни или осъдили като блудница. И точно тогава на сън му се появил ангелът и разрешил всичките му недоумения.  Ангелът му се появил на сън, но  понеже Йосиф имал силна вяра, той лесно приел  откровението. А  и  обръщайки се към него със „син Давидов”,  ангелът всъщност му напомнил за обещанието дадено на целия народ, защото от този род  трябвало да произлезе Христос. Насърчавайки го да приема Мария, ангелът всъщност го уверява,  че той не би оскърбил Бога, като я задържи  в дома си, защото тя е запазила девството си: „Защото заченалото се в нея е от Духа Светого”.

Ангелът не само изяснил  всичко, което смущавало ума на Иосиф,  но  му открил и предстоящото, което следвало да стане: „Тя ще роди син и ще му наречеш името Иисус защото Той ще спаси народа Си от греховете му”.

Това е божията премъдрост: С пришествието  на земята на Сина Божий по плът да се унищожи проклятието на Бога за първоначалния грях, да се обезсили смъртта, да се даде благословение на вярващите в Небесния отец  и им се подари вечен живот.

Човечеството получава шанс за връщане отново в лоното на Бога. Словото става плът! Без да престава да бъде Бог, Бог става човек!  

От древността до днес Благовещението е неизчерпаемо вдъхновение за православните иконописци. Във всяка църква сцената на Възвестяването на благата вест е изписана на Царските двери на олтара: от едната страна Архангелът държи в ръката си крин – цветето, което Небесният  Отец е стъкмил  в бяла одежда, а от другата - невинната Дева,  Божията майка!

            На всички миряни от русенската църква „Свети Георги Победоносец” и още повече на обичаните ни свещеници  отец Владимир и отец Йордан, пожелавам да пазят здравето си, да продължават да поддържат с усърдие вярата си в Бог, за да можем да се срещнем с радост след като ни отмине и тази чаша."

Адвокат Малина Караджова