Проектобюджетът за 2024 година в никакъв случай не може да бъде определен като балансиран, смятат икономисти и работодатели. Заложеният дефицит от 3% формално изпълнява критериите за приемане на България в еврозоната, но той ще доведе до удвояване на външния дълг в следващите 3 години. Пред Дарик икономистът Красен Станчев коментира, че проблемът е не само какъв ще бъде размерът на дълга, но и за какво ще се използва. 

Според него правителството има много ирационални и неосъществими предложения и не управлява правилно публичните финанси. Станислав Попдончев от Българската стопанска камара също разкритикува проектобюджета. Според бизнеса ръста на минималната работна заплата притиска средната работна заплата в редица сектори. Икономистите виждат и сериозен проблем в ръста на пенсиите, който изпреварва значително инфлацията и затруднява пенсионната система, която се нуждае от все по-голям процент дофинансиране от данъци.

Веднага след представянето на проекта за централния бюджет за 2023 година заваляха критики към кабинета и финансовия министър Асен Василев. Политическите сили се заканиха, че няма да подкрепят данъчните промени и финансовата рамка, заложена от правителството и ще настояват за промени.

Самият финансов министър Асен Василев обяви новия бюджет за балансиран, тъй като има 3%-тен дефицит и отговаря на маастрихтските критерии за приемане в еврозоната. Според заместник-председателя на Българската стопанска камара Станислав Попдончев обаче този бюджет със сигурност не може да се нарече балансиран.

Икономистът Красен Станчев коментира, че по закон в България дефицитът трябва да е не повече от 2%.

Станчев допълни, че правителството в момента не управлява добре парите на държавата.

За липса на диалог и чуваемост разказа и Попдончев. Той обясни, че аргументите на бизнеса по отношение на минималната работна заплата и максималните осигурителни прагове остават нечути.

Що се отнася до това доколко е изпълним бюджета на Асен Василев като приходи, експертите са мнение, че това ще зависи от макроикономическата среда.

От БСК коментираха и капиталовата програма за 12 милиарда лева. Според Попдончев не малка част от тези пари ще бъде използвана като буфер към края на следващата година в случай, че приходната част от бюджета не се изпълни.

Като огромен проблем се очертава и състоянието на пенсионната система. Пенсиите се повишават и през тази година, като процентът, с който се дофинансира Държавното обществено осигуряване става все по-голям.

Случващото се в пенсионната система е рецепта за проблем и има нужда от преосмисляне и реформи. Експертите не изключват вероятността да бъдат направени опити за премахване на втория и третия пенсионен стълб в близко бъдеще.

Сега на дневен ред остават промените в данъчните закони, предложени от правителството, както и проектът за централен бюджет на финансовия министър Асен Василев. Те трябва да получат одобрение от Народното събрание, а междувременно депутатите имат възможност да направят свои предложения, които основно ще зависят от формирането на мнозинства и могат да доведат до съществени промени на финансовата рамка за следващата година. 

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм