Биляна Траянова стои зад предаването “Без багаж“. Предаването е за изграждане на култура на пътуване и отношение към света и е едно от най-гледаните по Би Би Си.

На въпроса колко багаж е натрупала за близо 20 години откакто е започнало предаването, тя отговори: „Много беше дълъг пътят, наистина. Дълъг, изпълнен с много предизвикателства, много пъти на ръба на отказването, по-скоро от страна на екипа, на колегите, защото има моменти, в които не знаеш как ще продължиш, дали ще продължиш, но някак си винаги съм вярвала, че това е нещото, което ще се случва, ще го бъде и трябва да го бъде. Защото това ядро винаги е било в центъра на цялата продукция, на целия проект. Защото връзката ми с аудиторията е много специална за мен.“

„На мен най-много ми въздействат срещите с хората по улицата. Срещат ме мен хора, които ни гледат от най-различни възрасти, от най-различни браншове, млади, стари споделят, питат, прегръщат ме на улицата, и когато те ми кажат, "знаеш ли, благодарение на теб обиколих света", се чувствам истински отговорна да продължавам да разказвам и да е по начина, по който хората да разберат света. Защото не бива да се движим по върхността и да виждаме света такъв, какъвто ни го предават медиите. Трябва да го усетим, трябва да го прочетем, трябва да влезем навътре в разказа. Аз работя извън правилата и мога да кажа, че съм аматьор в правенето на документално кино, защото аз съм актриса по образование, никога не съм учила правилата“, добави тя.

Тя разказа и как се подготвя за дадено пътуване: „Това, което на мен ми е много важно, е да отида непредубедена на едно място. Последният ми разказ ще бъде за Никарагуа, ние снимахме миналия месец там, аз подготвям това пътуване една година, но го подготвям основно по отношение на безопасност на екипа и разрешителни за снимане, защото там режимът е по-различен, не се допускат камери, не се допускат журналисти, не можеш да ползваш дрон и така нататък, но не съм прочела нито един ред за тази страна. Винаги така пътувам. Тръгвам с празна страница и тя започва да се пише от емоциите, които преживявам на мястото и от това, което виждам в момента, в който аз преминавам през някаква среда. Така започва в главата ми да се подрежда целият разказ, картината.“

„Аз в годините много пъти изненадвам колегите с това, че помня всеки ден коя камера какво е заснела, на кое място. И ако сега ме попитат къде имаме маймуна Макак в Кения, аз казвам - 2013 година, на петият ден от снимките, в еди-си-кой резерват. Аз имам много развинтено въображение. Ако аз предварително прочета, аз започвам да си представям нещата много живо, в много ярки картини. И отивайки там, ако видя нещо по-различно, при мен се получава някакъв творчески дисбаланс. И аз всъщност после няма да знам кое е било фантазията, кое е било реалността. А всъщност в тази документалистика, която аз правя, тя е риалити документалистика. Нещата са такива, каквито са, няма втори дубъл, няма репетиция, няма подготовка. Каквото се случи, това е“, сподели тя.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм