Самолечението все повече се интегрира в здравеопазването. Анализ на European Health Interview Survey (Европейско здравно интервю)[1] показва значителни различия в честотата на самолечение между държавите В ЕС, като България попада в групата с по-високи стойности. Поради тази причина, обхватът на лекарствата без лекарско предписание (OTC) е силно конкурентен, но въпреки ограничения брой активни съставки на пазара, има голяма възможност за иновации, изразяващи се във възможността за подобряване на лекарствените форми, дози и използване.

Изследване, публикувано в Българско списание за обществено здраве (том 17, бр.1, 2025), относно нагласите на родители за прилагане на продукти без лекарско предписание (OTC) при деца показва, че родителите най-често закупуват OTC за децата си при грип и простуда, както и за укрепване на имунитета. Друго проучване сред клиенти на български аптеки сочи, че значителна част от тях използват OTC за облекчение на леки здравни проблеми, като честотата на употребление в извадката е 63.53%. Още през 2014 г. пазарът на OTC в България е около 26-28% от общия фармацевтичен пазар[2].

В отговор на високото търсене и широкото използване на OTC продукти, фармацевтични компании като Angelini Pharma инвестират в научни изследвания за разработване на нови формули за лечение на леки заболявания и получаване на одобрение за още активни съставки за лекарства без лекарско предписание. В резултат на това, портфолиото с ОТС продукти на Angelini е силно диверсифицирано и включва няколко нови продукта, насочени към широк кръг пациенти – деца и възрастни, жени и по-възрастни хора.

Предимствата от използването на OTC продукти пред лекарствата с рецепта, включват лесна достъпност, по-ниски разходи, удобство и възможността за самостоятелен избор. В резултат, тези фактори допринасят за повишаване придържането към терапията, с положително въздействие върху резултатите от заболяването, разходите за здравеопазване и потреблението на ресурси.

Една от най-честите области, в които се използват OTC продукти, са инфекциите на горните дихателни пътища (URTI). Терминът „горни дихателни пътища“ обхваща няколко взаимно свързани анатомични структури: нос, параназални синуси, средно ухо, фаринкс, ларинкс и проксималната част на трахеята.

Повечето остри URTI са причинени от вируси, особено риновирус, коронавирус, аденовирус, параинфлуенца вирус, респираторен синцитиален вирус и ентеровирус. Те 

са отговорни за повече от 80% от всички обикновени настинки. Пациентите с URTI обикновено имат:

  • хрема;
  • кихане;
  • запушен нос;
  • прозрачен до мукопурулентен назален секрет;
  • променено обоняние;
  • постназално накапване с кашлица;
  • субфебрилна температура;
  • треска от умерена до висока степен предполага вторична бактериална инфекция.

Високата честота на самолечение и употреба на OTC продукти в България показва тяхната значима роля в управлението на леки здравословни състояния, особено инфекции на горните дихателни пътища. Това създава възможности за развитие на фармацевтичния пазар и иновации, като същевременно допринася за по-ефективно използване на здравните ресурси и подобряване на терапевтичните резултати.

[1] Yeamans, S., Gil-de-Miguel, A., Hernandez-Barrera, V., & Carrasco-Garrido, P. (2024). Self-medication among general population in the European Union: prevalence and associated factors. European Journal of Epidemiology, 39(977-990). https://link.springer.com/article/10.1007/s10654-024-01153-1

[2] Hadzhieva, B., Luizov, A., Dimitrov, M., & Petkova, V. (2025). Pharmaceutical care in action – pharmacist-led consultations drive responsible self-medication with over-the-counter (OTC) medications in Bulgaria. Pharmacia, 72, 1-7. https://pharmacia.pensoft.net/article/169778/