На прага на поредните парламентарни избори в България, след шест вота за четири години и на фона на изключително ниска избирателна активност, политиците успяха да изгубят хората, родени между 1996 и 2012 година или т.нар. джензита.

Момент. Не става въпрос за пропускане на таргет, който може да осигури гласове в следващите месеци. Политиците пропуснаха цялостно целта. За тях това е поколението на модерните играчки, а не хора, които мислят и гледат по различен начин, но са от същата планета и държава като тях. Граждани, които трябва да бъдат уважавани като млади избиратели.

Млади хора, които искат да бъдат отговорни граждани. Искат да гласуват. Искат този избор да бъде обективен и честен. Най-вече искат да знаят защо го правят.

Те не отиват до урните, за да изпълнят поръчка на лидера си и все още не са цинични, за да не вярват в нищо и в никого. Те не търсят облагите за себе си и своите роднини, когато дават своят вот. Искат да са граждани с позиция. Може би за тях е ново, но им е важно.

Е, сигурно е нормално така да се гледа на младите хора, нали. Но с цялото това разбиране, зрялост и професионализъм, след толкова много кампании за политиците и толкова малко опит за хората, родени след Милениума, какво показаха последните предизборни кампании?

Кандидатите бяха на площади, на билбордове из цялата страна, в рекламни блокове, в телевизионни студиа, на банери в информационни сайтове, с послания в каналите за споделяне.

Посланията им могат да се разделят на четири групи – остарели и преекспонирани, вторите бяха насочени към младите, но без лично отношение и без кауза. Третите бяха модерни и може би честни, но недоказани. Четвъртите – войнствени и манипулативни.

Познайте, кои от тях най-често попадаха в зоната на интереси на младежите и техните нови медии? Четвъртите, разбира се. Логично джензитата не ги разпознаха като свои, защото те не познават стар строй, нови политически играчи, настоящи лидери. В историята на тяхната реалност спиралата от избори вече беше факт.

Според статистика на списание „Икономист“ от март 2024 г., новите 20-годишни, определени като поколението Z, получават най-добри доходи с много по-малко малко труд, спрямо пет поколения преди тях. Следователно е трудно да бъдат купени с банални обещания.

Проучвания на Световната здравна организация, сочат че поколението Джен зи е едно от най-тревожните за последните 100 години. А сред причините се отбелязва, че социалните контакти и умения на новото поколение са предимно виртуални. Те си комуникират, работят, учат, информират, чрез социалните медии. Вероятно тези данни не са постигнали до ПР-те на много от политическите партии и формации в страната.

Междувременно, седмица преди парламентарният вот на 9 май, излезе проучване на голяма социологическа агенция в България. Според него едва 14% от избирателите са търсили информация за кандидатите за народни представители, чрез социалните медии.

Излиза, че младите хора, които все още вярват, че трябва да направят информиран избор не са били обхванати и от проучванията за нагласите на гласоподавателите. Защото те са там, в мрежата и нямат нищо против да бъдат нечий таргет, стига да съвпада с техните разбирания, виждания и цели.

Политиците ли трябва да бъдат намерени или те трябва да търсят своите избиратели в кампания? Днес, в навечерието на поредните избори, това вече не е от значение, защото похватите на политиците за търсене на нови и нови избиратели са стари. Могат да търсят днежзита, чрез инструментите в нета, възрастните, чрез вестници и телевизии или в утрешния ден по някакъв нов и модерен начин алфа-поколението, но докато не променят себе си и не ни покажат лидерство, целта им остава пропусната. А резултатът… дано той поне да е в нечия полза. 

Автор: Георги Петров - стажант-репортер в Дарик радио Бургас