- Д-р Зияд Ел Масри, сбъдна се Вашата прогноза – 4 процента от избирателите са гласували с „не подкрепям никого“. Но кого всъщност наказа електоратът?
- Наказахме себе си, защото в крайна сметка, който и дойде във властта – в името на народа, реално не прави нищо за него. От всичко това страда само той. А те пак се радват. Ако ги чувате- всеки казва, че е победил. И всеки се поздравява, че се е представил добре. Губи народа. Вече сме се превърнали в техни роби, които трябва да изпълнят техните желания.
- Нямате ли усещането, че политиците се държат с гласоподавателите, сякаш притежават нотариални актове за собственост върху тях?
-Това не е от сега. Още от много години се усеща, че народът е замразен за четири години във фризера. Политиците го изваждат само в тези два месеца – да го ползват преди избори, да го увещават и после го връщат обратно да се замрази. Мислят за нас като за хора, нужни само да пускат гласа си.
Не ви ли прави впечатление, че едни и същи партии са на власт през тези 30 години – БСП, ДПС, ГЕРБ, защото, ако виждате по-големите кадри и лица в тази партия, те дойдоха от царското движение и СДС, реално. И не е нещо ново и изненадващо, че някоя политическа сила е взела първо, второ или трето място. Защото повтаряме едно и също.
-По всяка вероятност няма да може да се състави нов кабинет…
-Ние го казахме във вашето студио още преди тези избори: Ако те наистина имат отговорност като държавни мъже, още в миналото Народно събрание след конфликта от 24 февруари, независимо, кой в е опозиция, кой - във властта, да бяха дали подкрепа на европейските ценности, за стабилна икономика на България. Тогава щях да им вярвам, че наистина имат малко отговорност. Сега в момента не вярвам, че ще направят компромис, ще направят кръгла маса и пр. Те имаха този шанс в миналия парламент. Няма значение къде се намират- когато има война, трябва да забравим цветовете на партиите, да изготвим национална програма за поне една година и без да говорим, кой от коя партия е, да подкрепим държавата. Те не искат. Защото който и да вземе властта, знае каква тежка зима ни чака, знае за проблемите – с лихвите, инфлацията, газта… И заради това те предпочитат да мотаят до Нова година, за да може служебното правителство да поеме тази тежест. И пак заради изборите и личните интереси на партиите да кажат: "Ние не сме били във властта, служебният кабинет е виновен".
- Как да тълкуваме тогава протегнатата ръка от ГЕРБ?
- Защо тази ръка я нямаше преди няколко месеца, когато бяха в опозиция. Това в момента е лицемерие. Това е един фалшив ход, фалшив знак. Каквото и да направят сега няма да стане. Няма голяма разлика в резултатите от изминалите избори. Това е като онази игра с пет стола, за които бягат шест души. И когато кажеш Стоп, единият губи стола. Играта продължава, докато остане само един победител. Обаче няма столове вече, няма нищо. И ние вървим в тази посока. Целта на всички тези партии е властта, не народа. Давам друг пример- държавата е като затворена врата. Имаме пет ключа, които са в една халка-това са партиите в Народното събрание. Пробвахме всички ключове, вратата не се отвори. Вместо да сменим ключовете, сменихме местата на ключовете в халката. Така ключ № 3, стана ключ № 1... И пак вярвахме. Но вратата пак не се отвари…
- Бравата ли трябва да сменим?
- Не, вратата.
- А оттук-накъде?
- Трябва да сменим модела. Сегашният модел на управление не става. Пробвахме го. 34 години само блъскане, блъскане… Има държави, които след Втората световна война за 10-12 години се превърнаха в лидери в икономиката, в туризма. Строиха отново държави… А ние… Вижте във вашия джоб- може ли за 34 години стандартът ни да бъде най-ниския в Европа. Четири – пет милиона сме и намаляваме. Започнахме прехода със седем-осем милиона, а сега сме по-малко от шест милиона. Не ви ли прави впечатление, че за десет години България е загубила 900 хиляди население. Ние се топим. Всички тези партии след още 40 години няма да имат с кой да управляват, защото няма да има народ. Ще останем 2 милиона за толкова голяма площ. Това е нашата войната. Не Путин е заплаха. В нашата война изчезнаха 900 000 души, почти милион. Това е сериозният въпрос. И това трябва да бъде задача номер едно на всички политици: Как да спасим нацията. Ще дойде момент, в който няма откъде да вземете пенсия, защото няма да има кой да работи, няма да има хора. Кой тогава ще даде силата на икономиката? Никой не представя стратегия или виждане как моделът да бъде променен. Напр.-да отворим програма за прием на българи от Украйна или други държави. Ако всяка година приемаме 70-80 хиляди, за десет години ще имаме този милион, който изчезва. Това е сериозният проблем, а не дали ще си първа, втора или трета политическа сила. Какво направиха тези които бяха на власт по тези проблеми.
- Какъв, според Вас, трябва да бъде новия политически, парламентарен и обществен модел?
- Народът трябва да каже. Нека направим референдум, да се съберат на кръгла маса, но наистина, а не да казват кой ще управлява в момента. Нека да се свика Велико народно събрание и да има промени в конституцията. Тази система вече не води до никъде. Трябва да измислим нов модел. По този начин, ако продължаваме още тридесет години, пак ще говорим за ДПС, ГЕРБ, БСП.... Може да сменят имената си, но хората в тях ще са същите. Време е да мислим. Имаме шанс една година- до местните избори. Да отговорим на партиите на местните избори, че не ги искаме.. Да избираме непартийни, кметове, непартийни общински съветници. Хората трябва да имат възможност сами да променят нещата. Не сме 90-те години, да излизаме митинги, да вдигаме лозунги: "Кой не скача е червен", вече мина тази вълна. Живеем в други времена. Интелигенцията да реши какво иска и да избере хора, които да управляват. Сега имаме най-големия шанс да вземем от ръцете на политиците местната власт. Това е много силен инструмент. Но ако народът допусне и тази грешка догодина, да се сърди на себе се си, не на политиците.
Чуйте цялото интервю с д-р Зияд Ел Масри в звуковия файл:
