В какво общество си пожелава да живее Азис? Защо тезата за гей пропагандата сред младите издиша? И как се успява на Балканите с образа на драг куин и то преди 25 г.?
Публикуваме интервюто на Васил Боянов - Азис пред „Дойче Веле“, без редакторска намеса.
Как си обяснявате това, че успявате да се свържете с хора от целия свят?
Има една специфика в гласа ми, която докосва по странен, необичаен начин душите, съзнанието, ако щеш дори физически те докосва, защото тялото ти реагира. Това е природа, дар някакъв. Или е дар или е наказание, не мога точно да го определя, но определено височините ми докосват и усещането ми за това какво харесва човек - на какво може да се разтанцува и на какво да се разплаче.
В едно място и част от Европа, която е изключително консервативна, Вие сте звезда тук, въпреки, че не криете сексуалността и произхода си. Говорите за проблеми като дискриминация и хомофобия, които са табу за много Ваши колеги. Как стана това?
Ако един народ не може да ти прости твоята сексуалност или твоята етническа принадлежност, то идва гласът ми, който моментално се преборва с всяка една такава догма. Вижте, аз искам да го обясня възможно най-просто, за да могат всички да ме разберат. На мен ми простиха, че съм гей, простиха ми, че съм циганин, заради гласа. Пораженчески звучи, като жертва, но не съм, напротив. Аз съм победител от тази игра, аз утъпках една пътека за всички хора, които са различни, вече минах по този път. Те видяха, че не е толкова трудно, че е възможно. Защото преди 25 години, преди да се появя това беше абсурд - драг куин на Балканите, мъж с грим и брада. Да бъде обичан. Хората да се снимат с него. Да го обожават. Той да бъде тема на разговор ден и нощ от сутрин до вече, в метрото, в трамвая и магазина, навсякъде да те обсъждат и това не спря 25 години, не им омръзна за говорят. Което означава едно - завъртял съм колелото в хубав план.
Какво общество си пожелавате да видите в България?
Пожелавам си общество, което, разбира се, да не дели хората. Едно по-мирно обще, което да обича мира и спокойствието и да няма нужда да сочи с пръст. Едно общество, което спокойно да обясни на децата си: “Виж какво, татко или виж какво, мамо, ето тоз човек така му харесва да се облича, той се чувства друг човек вътре в себе си”. Защото много често съм срещал въпроса: Как да обясня на детето си? А защо да не обясниш истината, защо търсиш лъжата? Защо търсиш измислицата? Обясни, че такива хора съществуват. И те нищо лошо не са направили и нямат и намерение да направят на някого лошо. Ние не искаме да направим младите гейове, даже напротив, по-добре да сме по-малко, за да сме по-интересни. Обяснете на децата си, че гей е просто различен от другия. Или, хайде ще го кажа така, гей е един човек, на когото щастието не му се е усмихнало докрай.
Пропаганда ли е да се говори с децата по тези теми?
Забелязвам какво се случва, наблюдавам новини, истории, случки. Господи. Добре, де, ние като четем Шекспир, казваме ли на децата си - “Стани Шекспир!” или, ако говорим за Супермен, значи ли че подтикваме децата да полетят през прозореца? Не, не. Ти се раждаш различен и идва една пропаганда на този свят, на планетата Земя, която не може да обърне твоята сексуалност, не става, то трябва да е вътре в теб да го искаш. Аз съм от хетеросексуално семейство, а аз съм гей. Т.е. те не успяха със своята хетеросексуална пропаганда да ме убедят да съм хетеросексуален. В училище никога не сме говорили за това. Пък аз ето станах. Родих се.
Забравят ли феновете ви цвета на кожата?
Аз смятам, че на мен и на Софи ни е простено. Те не виждат в нас циганите, те виждат хората, които са изпели най-хубавите песни. И в мига, в който си тръгнат от наш концерт, те на улицата пак виждат едни мургави хора и могат да се обърнат и да кажат - ето цигани. Въпреки че в сърцата си ни носят нас, това няма да се промени. Не искам да ги карам да ни обикнат, обаче ако можем да живеем заедно, ще е много хубаво.
Защо ни разделя попфолкът?
Българинът има острата, чудовищната нужда да каже: “Аз съм различен от масата, аз не харесвам камелия и “Луда по тебе”. Първите акорди на “Луда по тебе” са феномен! Не знам кой го е измислил, кой го е писал. То докосва.
Кое табу трябва да разбива Азис?
Едно от тези табута аз се преборих с това. В началото бяха хипстърите, които след това ме заобичаха и започнаха да ме слушат, съвсем откровено да ме слушат и да ми пращат клипчета от техни събирания. Аз много харесвам хипстър културата, обожавам тези хора, много са ми любопитни! И съм много щастлив, че аз съм един от малцината, които те си признават, че харесват. Те се заявяват и казват: “Вижте к’во, ние може да не слушаме тази музика, но Азис е як”. Еми интелигентни хора!
Какво мисли за тези, които мразят хората като него, но го слушат?
За тези двулични хора, които са с две лица - едното у дома и едното навън. Така се раждат най-големите престъпници, които бият жените си. Когато излезе навън, не можеш да кажеш, че бие жена си, но вътре е един терор. Двете лица на един човек са най-опасни. Същото е и с музиката. Той в душата си иска да слуша гласа на Азис, но когато е навън в някаква среда, в която не е сигурен, че ще бъде прието това негово мнение, той приема друг образ. Мимикрия.
