9-и септември беше представян като второто освобождение. Какво означават днес термините "потиснат народ" и "освободител"?
"Паметта е нещо, което може да бъде тренирано и култивирано с времето и различните аспекти на паметта са много важни. Мисля, че това е един доста сложен въпрос. Нито една окупираща армия не е представяла себе си като окупатор. Не мисля, че този въпрос може лесно да се реши на нивото на колективната памет. Това си остава травматична зона поради семейната памет на хората, които в момента са активни в политически план в българското общество", смята Гърдев.
"Дори да се наложи някакъв дискурс, който заема една от двете страни, вътре ще остане една рана, която трябва да се лекува с времето. Двойствения характер на този вече бивш празник зависи и от международното му възприемане. Блъгария е на губещата страна по време на Втората световна война. Това ще бъде рана, която ще бъде чоплена още дълго, независимо от това дали ще успеем бързо да влезем в Шенген. Ние сме самопотискащ се народ, в резултат на това, че мислим за величието на миналото си по-скоро в териториален план, отколкото в индивидуален. Бишвите страни с големи амбиции след Втората световна война усвояват един модел на мислене, който ние още не сме усвоили - а той е, че ценното са хората, а не териториите", добави той.
"Страните, които губят територии, характерно за тях е това че те освобождават цели зони, но се концентрират върху своето собствено население. Другият тип мислене е по-архаичния, той съхранява онзи промъкващ се през авангардните за времето си идеологии, опит на предишните империи. Ние все още не сме успели да излезем от тази форма на териториален петриотизъм. Обръщаме се към историята с цел извор на гордост", каза кинорежисьорът.
"Има интимизиране на руските военни, но от хора, които нямат опит с това, а просто през семейната памет. В момента това е кауза, която има защитен характер, в по-голямата си част, съблечено от идеологическите си дрехи. Това възобновява въпроса за сферите си на влияние. Всякакъв човеколюбив разказ може да бъде създаден върху всякаква идея за освобождение. Директната конфронтация възпалява желанието за съпротива. Поставяш противника в ситуацията на революционно бунтарство. Хората обичат да се изживяват като бунтари. Това е нещо като базова теория на съвременната политическа добродетел. Това обаче вече не е съвсем валидно, то е малко демоде", коментира Гърдев.
"Не съм от тези ,които са имали възможност да изживеят края на 60-те години. Аз съм роден 1972 година, обаче съм носител на тези ценности, които в 69-та се избистряха у предишното поколение. Предаването през поколение на България на тези стойности е нещо нормално. Винаги България е в известен режим на наваксване", сопдели той.
Днес от какво освобождение има нужда България?
"Най-важното нещо, към което се движим е онова, което бе постигнато в края на 19-и век от европейските цивилизации и това е така нареченият индивидуален суверенитет. Ниеоще сме в зоната на колективните интуции, които раждат вътре в себе си много силни конфликти, които от политическо се пренасят на битово ниво. Мисля, че в резултат на това нещо по време на социализма съществуваше доносничеството. Това е било ежедневно изкушение", каза Гърдев.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
