Художествена галерия „Христо Цокев” представя един от най-успешните български художници, работещ в сферата на живописта-Емил Стойчев. Неговата специфична гледна точка към изкуството на цвета и формата е призната в световен мащаб. Музеят има честта да притежава редица негови произведения, между които освен изпълнените в класическата за него техника, присъстват и малкоформатни акварели.
Самобитността на автора е ярко забележима и в творбата избрана за акцент на месец юни. „Ясен ден”, организиран като условен пейзаж е композиция, изведена в типичния стил от зрелия период на автора. Създаден през 1970 година, живописният пейзаж впечатлява с динамика на рисунъка, сложност на палитрата и непринуденост. Тази директност на изказа и „излятост” на произведенията, създаващи впечатление за „ала прима” са артистичната „марка” на Емил Стойчев. Видима е липсата на колебание при изпълнението на творбата, остранените тематики, които той избира и, разбира се, изключително сложната и дълбока живопис.
Авторът принадлежи към поколение, което не може да се „похвали” с подобен тип свобода. Във време когато „работническата тематика”, общите художествени изложби и догмата на социалистическото изкуство властват повсеместно, той работи изключително енергично, чрез самобитен и авангарден почерк.
Емил Стойчев е водещ пример за талант, който се намира извън рамките на националното. Той води линия, чиято сериозност и тежест провокира, наедно с Генко Генков - несравними живописци, пред които зрителят не може да остане безучастен.
„Ясен ден” е творба, която рядко би могла да бъде видяна в представителни експозиции. „Ясен ден” изяснява проблеми в българския авангард, които не са засегнати дори през 90-те години на 20-ти век. Именно поради тези причини Емил Стойчев заслужава внимание, анализ и достойно място в историята на българското изкуство.
Всеки гост на Художествена галерия „Христо Цокев” е добре дошъл през месец юни, за да съпреживее визията и вдъхновенията на Емил Стойчев.
БИОГРАФИЯ:
Емил Стойчев е роден на 26 юни 1935 година в София. Започва работа като театрален художник в края на 1950-те години. От 1991 година живее и работи в Париж. Той е единственият български художник, който представя Източна Европа в каталога на аукционна къща „Друо“. През 90-те години Жак Ширак, кмет на Париж по това време, го кани да направи изложба в двореца Багател. В края на 90-те години открива голяма изложба в ХГ в Добрич. През 1995 година прави изложба в Музея за чуждестранно изкуство в София по случай 60-годишнината си. През април 2010 година става почетен доктор на НХА. Участва във всички ОХИ, както и в изложби на българското изкуство в чужбина. Взема участие в: Биенале на живописта в Кан сюр Мер, Франция (1978,1981), Международния панаир на изкуствата в Базел (1978, 1988), Международния панаир на изкуствата в Ню Йорк (1980), в „Есенен салон”, в Париж (1979,1987). Урежда самостоятелни изложби в: София (1965, 1966, 1971, 1975, 1976, 1985, 1995), Пловдив (1973, 1977), Варна (1977), Сливен (1983), Добрич (1989), както и в: Берлин, Варшава, Мадрид, Прага, Париж, Лимасол, Люксембург, САЩ, Белгия, Австрия. Негови творби са притежание на: НХГ, СГХГ, ХГ в: Благоевград, Варна, Русе, Сливен, Добрич, Бургас, както и националните галерии в: Букурещ, Прага и частни колекции в Европа, Америка и Япония. Награди: Награда на София (1967), Награда на СБХ „Владимир Димитров – Майстора” (1979,1985), Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981), Голяма награда на VI биенале в Шчечин, Полша (1975) и на Гр. Съвет в Родом, Полша (1987).
