„Япония е синкретична държава между модерното и традиционното“

Мечтаните дестинации често са онези места, които ни предизвикват да видим света с други очи. За Калина Чахларова, млада и амбициозна журналистка, Япония се оказа именно такова място. „Абсолютно е така, защото това ми беше първото пътуване извън континента“ споделя тя. Полетът до Осака е дълъг, но вниманието и грижата на екипажа оставят приятно впечатление: „Абсолютно се грижиха за нас. Аз не съм преживявала такова нещо в самолет, да ми е удобно и да не искам да слизам.“

Първото впечатление от Япония е шокиращо и възхитително. Пътят до градчето Какогава показва колко са адаптирани японците към своите климатични и природни условия. „Техните мантинели са високи около 10 метра, при което в горните им краища са извити под формата на Г, така че да предпазват от тайфуни, урагани, земетресения,“ разказва Калина. Първият културен шок идва от ежедневието в това малко градче: „В къщата в Какогава имахме един съсед, който беше толкова загрижен как си прекарваме. Явно хората са добри сърцачи? Абсолютно, да, абсолютно.“

Киото остава любимият ѝ град, където традиционното и модерното се преплитат по уникален начин. „Киото правеше най-доброто преливане между традиционното и футуристичното. Хем има шум, хем е и тихо понякога.  Има тези туристически нотки,такова спокойствие, лекота и традиционна архитектура.“ Особено впечатляваща е обиколката на Златния храм, където водата отразява светлината по такъв начин, че се създава двойно изображение на храма, символ на хармонията и вниманието към детайла. „Там няма едно буренче, което не е на място, сякаш камъчетата са поставени със смисъл, но без присъствие на човешка ръка,“ обяснява Калина.

Контрастът между малките градове и метрополиса Токио е огромен. „Да се види в сравнение с това, защото ако се види само Токио, просто няма как да се направи пълен обзор на това, което представлява Япония, защото тя, ако нещо, е абсолютно синкретична държава между модерното и между традиционното. Абсолютно не е така даже Токио, бих казала, че е пълен прецедент в шумното образо. В началото ми беше много интересно. Но обаче, това е като искаш да видиш хората, а като искаш да стигнеш до някаква цел или да направиш нещо, те са абсолютно пречка.“

Особено впечатляваща е Шибуя, кварталът с известния Шибуя кросинг, където тълпата буквално те „поема“. „Ти не можеш да пиеш кафе на Шибуя, не можеш да седнеш там, не можеш да стигнеш от точка А до точка Б, освен ако не си предвидила един час преди това. Можеш да се движиш като един пингвин,“ споделя тя с усмивка.

След Киото и Токио, Калина посещава Хирошима, където впечатленията от Мемориалния музей на мира оставят дълбок отпечатък. „Мемориалният комплекс се състои от музея на мира, купола на мира, парка на мира и други мемориални паметници. Много добро впечатление ми направи самите названия, нищо не е на атомната бомба, нищо не е на войната. Всичко е на мира. Позитивно е. Не поставя акцент върху трагедията, не поставя акцент върху това, че японците са били неозборими жертви. Поставя акцент върху изводът от цялото това нещо, каква е превентивната мярка за това.“

В музея Калина се впечатлява : „Това беше като холограма, един доста голям телевизионен кръг, който представяше падането на атомната бомба от птичи поглед. Камерата се разширяваше и показваше целия диапазон, за да се разбере мащабът.“

Така пътуването до Япония се превръща за Калина в повече от туристическа обиколка, това е среща с култура, история, уважение към детайла и хората. „Япония е място, което те учи да забелязваш детайлите, да се удивляваш на хармонията и да усещаш как традиционното и модерното могат да съществуват заедно в пълен синхрон.“