Седем партии в следващия парламент, избирателна активност около 30-31%, коалициите на Делян Пеевски и на Ахмед Доган влизат в Народното събрание, но тази на почетния председател е с близо 2% преднина. Това е краткият извод от проучване на „Алфа Рисърч“ за нагласите на хората преди поредните предсрочни парламентарни избори, проведено в периода 18 – 24 септември 2024г.
„Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Социологическият инструментариум отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27-ми октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват“.
Първа политическа сила в парламента остава ГЕРБ-СДС с 23,9% с “незначително по-нисък резултат от този на последните парламентарни избори”. Социолозите нареждат на второ и трето място само с 0,2% разлика - “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) - 14,4%, а след тях “Възраждане” с 14,2%. Следва новата коалция, водена от Доган “Алианс за права и свободи”, която се очертава като четвърта партия в НС със 7,9%. “Алфа Рисърч” посочват, че широкото ляво обединение около БСП не успява да постигне мобилизация и да противодейства на негативния тренд в левицата. С резултат от 6.3% БСП бележи едни от най-ниските си резултати и заема 5-тото място. Последните две партии, които засега се очаква да минат границата от 4% са коалицията на Пеевски “ДПС - Ново начало” - 6,1% и “Има такъв народ” (ИТН) с 5,4%.
До последно ще има спор за надмощие в ДПС
Социолозите отбелязват по-силна институционална и организационна мобилизация на привържениците на “ДПС-Ново начало” отколкото на „Алианс за права и свободи“. Те отчитат също, че коалицията на Доган няма достатъчна разпознаваемост заради новото име.
Делян Пеевски и Ахмед Доган/ БТА
От агенцията уточняват, че дистанцията между подкрепата за всяка от двете формации варира с около 3 пункта в зависимост от това дали се използва само името по регистрация или се отбелязва и името на лидера. На редица места се очакват много оспорвани битки, тъй като се оформят силни ядра в полза и на едната и другата фракция, които до последно ще спорят за надмощие.
На старта на кампанията може да се очаква, че ако няма извънредни обстоятелства, и двете ДПС-та ще влязат в парламента като съотношението на силите между тях тепърва ще се изяснява. Общият сбор и от процентите, и от гласовете им обаче, ще е под постигнатия в 50-то Народно събрание, поради изразеното нежелание на не малка част от турския етнос за участие в тези избори.
Обрати?
Освен седемте политически сили, които се очаква да влязат в парламента, има още три формации, които са близо до чертата от 4%. След неочаквания успех на “Величие” за изборите през юни, сега социолозите не виждат същата подкрепа от избирателите за тях. Процентът, който отчитат е 3,2%. Партията на Радостин Василев МЕЧ също е на косъм с 2,8%, а след нея и “Синя България” с 2,6%.
“Алфа Рисърч” подчертават, че не е изключено протестният вот да изтласка нагоре и други екзотични образувания. На старта на кампанията се очертават 7 партии и коалиции с потенциал за присъствие в новия парламент. Още една или две политически сили могат да получат полезен вот, който в значителна степен ще дойде не от привличането на нови избиратели, колкото от периферията на настоящите „големи“ политически сили.
