Преди 50 години Abba триумфира на „Евровизия“, но нов документален филм показва колко сладко-горчива е била тази победа, пише Би Би Си.
Изминаха 50 години, откакто Abba излезе на сцената на конкурса за песен на Евровизия - цялата в сатен, блясък и сребърни ботуши - и тръгна към победата с песента си Waterloo.
Успех след неуспеха
Никой друг победител на Евровизия не се е доближавал до успеха на Abba, която след победата на конкурса през 1974 г. е продала 385 милиона плочи и се е превърнала в една от най-успешните групи на всички времена.
Неотдавна открита паметна синя плоча на купола в Брайтън отбелязва мястото, където Abba „стартира кариерата си след спечелването на 19-ия конкурс за песен на Евровизия“. Но, както показва новият документален филм за групата, победата е била сладко-горчива и е поставила началото на трудна битка за сериозно възприемане на музиката им.
„Митологията около Abba се е превърнала в това, че те винаги са били предопределени за слава“, разказва пред BBC Джеймс Роган, режисьор на филма Abba: Against the Odds (Abba: Срещу шансовете), който се основава на редки архивни кадри и интервюта. „Евровизия“ беше огромен етап по пътя към звездната слава, но след като спечелиха, те веднага се сблъскаха с огромни препятствия.“
Четшорката се събира през 1972 г. и се опитва неуспешно да участват в Евровизия през 1973 г. с песента си Ring Ring. Виждайки, че конкурсът е техният билет за успех извън собствената им страна, на следващата година те правят всичко възможно, за да напишат Waterloo специално за Евровизия. Това се отплаща. Не само че печелят в Брайтън, но Waterloo става сингъл номер едно в Обединеното кралство (въпреки че получава нула точки от журито) и оглавява класациите в цяла Европа.
Доста семпли
Въпреки това във филма Бени си спомня, че първоначално Обединеното кралство ги е възприемало като „доста безлични“, казвайки: „Дори песента да е била номер едно в Англия, ако участваш в Евровизия, след това си мъртъв“.
Радиодиджеите не са искали да пускат музиката на групата и минават повече от 18 месеца, преди да имат още един номер едно с Mamma Mia. Евровизия се оказва нож с две остриета. Тоалетите, колкото и приказни да бяха, може би не помогнаха. „Мисля, че не ни приемаха сериозно, защото носехме такива странни дрехи“, казва Бьорн. „Кичът... наистина страдахме от това.“
Враждебност у дома
Но именно в родната си страна Abba - които споделят името си с шведска марка маринована херинга - се сблъскват с най-голямата враждебност. „По онова време в Швеция цареше различен медиен климат“, казва Бьорн. „Ние не бяхме популярни.“
Архивните кадри в документалния филм показват как шведите са питани за мнението им за групата. „Те са твърде комерсиални“, „Те пеят само поп“, са част от мненията. Мнозина смятат групата за произведена и работеща само заради парите. Преди да се присъединят към Abba, Бьорн и Бени са участвали в популярни фолклорни групи, а Агнета и Фрида са били успешни сами по себе си. „И тогава те се събраха в тази лъскава бляскава поп формация с балончета“, казва Роган.
Друг проблем е, че според правилата на Евровизия Швеция трябваше да бъде домакин на конкурса в годината след победата на Abba. „Фактът, че те спечелиха, означаваше, че [обществената телевизия] SVT трябваше да финансира Евровизия“, казва Роган. „Тази музикална култура, която се смяташе за автентична и народна, изведнъж видя, че финансирането на проектите им пресъхва, а Евровизия изсмуква всичко.“
Лявото движение, наречено Progg, което се бори срещу комерсиализацията на музиката, протестира срещу провеждането на конкурса в Швеция, като 200 000 души излизат по улиците на Стокхолм. В нощта на шоуто в другия край на града се провеждаше фестивал за алтернативна музика. „Имаше нещо като прогресивно движение, което гледаше на Abba като на Антихрист“, казва Бьорн. Протестите са толкова силни, че Швеция решава да не участва в конкурса през 1976 г.
Това, че Abba са очевидно аполитични, също разгневява мнозина. „Ние бяхме разстроеното поколение“, обяснява Михаел Вихе, певец на шведската група Hoola Bandoola Band в документалния филм. „Бяхме разстроени от системата на апартейд, бяхме разстроени от военните преврати в Латинска Америка, бяхме разстроени от войните в Югоизточна Азия. И бяхме разстроени, че Abba не бяха разстроени.“
Когато преглежда стари кадри от интервюта, Роугън е шокиран от това колко пренебрежително са се отнасяли някои репортери. „Ако имахте възможност да говорите с Бени и Бьорн точно след като са написали SOS и Knowing Me, Knowing You, въпросите ви щяха ли да бъдат: “Колко бедни са текстовете ви? Харесва ли ви да ги свирите? Не е ли всичко малко еднообразно?“
