На 6 септември България празнува годишнина от своето обединение. На този ден преди 139 години автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, като по този начин се противопоставя на решението на Великите сили по време на Берлинския конгрес. Процеса по Съединението започва още след Освобождението през 1878 година.
Решението от Берлинския договор гласи, че за самостоятелно Българско княжество е обявена само северната част на България с център София, а южната част, с център Пловдив, се отделя под името Източна Румелия. Тази област остава самостоятелна, но в рамките на Османската империя. Въпреки, че българите вече са свободни, тези в южната част нямат същите права, като тези в северната. Живота на българите в Княжеството тръгва в посока на изграждане на демокрация, докато за тези в Източна Румелия, живота им продължава по същия начин, като преди.
Тайните комитети
Още през август 1878 г. в Пловдив и Търново възникват тайни комитети „Единство“. Тяхната цел е обединение на двете български части. В началото на 1879 г, пловдивският комитет в състав Драган Цанков, Константин Величков и други дейци се преименува в Централен комитет за Южна България. Комитетът се заема с военно обучение на населението под формата на гимнастически дружества. Година след това се създава Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е обединението.
В началото на 1885г начело на комитета застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.
Под ръководството на БТРЦК, избухват множество народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик и други южни български селца. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Данаил Николаев и Чардафон Велики, установяват контрол над Пловдив и свалят правителството и генерал-губернатора Гавраил Кръстевич. Създава си временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява Съединението на България с Източна Румелия. Всички мъжете от 18 до 40 години са мобилизирани за очакваното турско нападение. Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест обявява Съединението на България и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Територията и населението на Княжество България се увеличава. Съединението подтиква съседните балкански държави да се обединят срещу идеята за автономия на Македония и Одринско.
Официален празник
Денят на Съединението е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
На 6 септември е денят, в който всеки българин трябва да си припомни за славното минало на държавата ни и за всички хора, дали живота си за нашето бъдеще. Благодарение на Съединението, днес можем да пътуваме свободно, без да преминаваме граници, до Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Бургас и други южни градове. Обединени около една идея, нашите предшественици са имали непоколебим дух, нещо от което можем да се учим днес.
За да върви напред и нагоре един народ трябва да е единен, човек може да направи много, но заедно с другите може да постигне още повече. Девиза „Съединението прави силата“ е не само част от герба на Република България, но това мото стои над входната врата на народното събрание, за да напомня на хората и на държавните лица, че когато България е обединена, няма какво да я спре и ще продължи напред към по-доброто бъдеще.
В чест на загиналите по време на битките на Съединението, в много български градове е подготвена тържествена програма, празнични шествия, поднасяне на цветя и венци, както и празнична заря. В центъра на събитията е град Пловдив, като в чест на този ден един от главните площади в града носи името на знаменитото събитие „Съединение“. Градът не пропуска да отбележи деня с много празнични дейности.
