40 до 40 - Траян Траянов

Продължаваме да ви запознаваме с тазгодишните 40 до 40. 

Днес при нас гостува Траян Траянов - инициатор на иновативни образователни програми. Един вдъхновяващ млад българин, които въвежда нови и успешни практики и методики в образователната сфера като цяло -  чрез работата си в Заедно в час, доброволческата си дейност във фондация "Артес либералес", в Българския харвардски клуб и в Американския колеж в София. Траян е ключов фактор за адаптиране и разпространяване на модела “Преподавай като лидер” сред млади учители, който се прилага успешно в десетки класни стаи и реално дава резултат за по-високия успех на учениците.

Здравей, Траян!

Траян Траянов: Здравейте!

С какво се занимава фондацията?

Траян: Всъщност, това е отделен проект. Основната ми дейност е във Фондация „Заедно в час“, където работя от 5 години. Иначе „Артес Либералес“ е нещо, което основахме с  моя съмишленичка – Мария Попковачева, преди години. И двамата с нея сме завършили Американския колеж в София, и двамата сме учили в САЩ и това, което правим е всъщност да търсим начини да помагаме на изявени гимназисти в България, да намерят своя път и достъп до най-добрият възможен университет за тях в чужбина. Ние, разбира се, сме запознати най-вече със ситуацията в САЩ.

Къде си учил в САЩ и какво?

Траян: Учил съм в Харвардския университет. Специалността ми беше „Социални науки“ – мултидисциплинарна специалност. След като завърших университета живях там две години, през които съм работил на няколко места. Прибрах се в България 2010г. и вече пет години съм тук.

Как реагира, когато разбра, че си номиниран за „40 до 40“?

Траян: Приятно се изненадах. Дори не знаех, кой ме е номинирал. Едва в последствие разбрах. Аз подкрепям каузата, познавам много от другите номинирани, фен съм им и се почувствах поласкан, че съм част от тази група.

А кой те номинира? Това не е толкова важно, но е оценка.

Траян: Мария, за която вече споменах, ме е номинирала. Както казах, доста съм поласкан и не съм очаквал. Супер е!

Виждам, че работиш по иновативният модел „Преподавай като лидер“ в „Заедно в час“?

Траян: Ролята ми в „Заедно в час“ е да ръководя екипа, който се занимава с обучението и подкрепата на нашите учители, а също и на учителите, които вече са завършили програмата. Ние продължаваме да работим много отблизо с тях. „Преподавай като лидер“ е модел, който е разработен в САЩ и е свързан с това, върху какви умения и компетенции трябва да се набляга, за да развиеш един учител до нивото, на което той може да бъде максимално полезен. Да окаже най-голямото възможно въздействие върху учениците. Особено  върху ученици, идващи от уязвими общности и по-бедни семейства, което е нашата работа. Учителите ни работят именно в такива училища, където децата имат по-ниски резултати или са по-демотивирани, като целта им е да променят това нещо.

След като насочите преподавателите, следите ли тяхното развитие после?

Траян: На първо време следим развитието на учениците, доколкото е възможно. В крайна сметка, дали си добър учител или не, може да се определи само от това, дали учениците ти напредват и се развиват. Разбира се, следим и как се развиват самите учители. Те получават доста подкрепа и много чести посещения в класната стая от нашия екип. Под някакъв вид подкрепящо наблюдение са, не толкова с цел, да ги санкционираме как преподават, а да видим къде могат да бъдат подкрепени, за да станат по-добри.

Каква е философията на това, да преподаваш като лидер?

Траян: Философията и може би най-ключовото, и основно нещо е да имаш максимално високи очаквания към учениците. Независимо в каква ситуация са те.

Това значи ли да си строг с тях?

Траян: Не, по никакъв начин не значи да си строг. Изисква да ги убедиш, че си струва да ти обърнат внимание и да отделят време и енергия за това, което ги караш да правят. Високата цел и това, да имаш висока амбиция за тях е много важно. Тоест, много често се случва учител от „Заедно в час“ да чуе от колега, е децата в някоя паралелка са „по-така“ и да не се занимава. Идеята е винаги в такава ситуация да не забравяш, че това са етикети и че единствено и само ти можеш да провериш, дали това наистина е така. То никога не е така, защото когато ти покажеш на децата, че имаш високи очаквания към тях и че те са способни на повече, децата веднага го усещат и самите те променят начина си на работа.

Класната стая е една мини проекция на обществото и учителят наистина трябва първо спечели учениците, да ги накара да се респектират от него и след това да се опита да им предаде знания.

Траян: Това е идеята на лидерството, по принцип. Ти не можеш да налагаш или да изискваш, можеш само да увличаш. Трябва да намериш начин да спечелиш учениците, да видиш кой им влияе и ако може да работиш и през родителите, близките им. От моя кратък и малък опит в преподаването, на най-различни места съм канен като лектор - в НБУ, Софийски университет и т.н. - да разказвам за професията си, когато срещнеш погледите на студентите, в случая, винаги съм се опитвал първо да им се харесам. След това се опитвам да стигна до тях, като им предам част от моя опит.

Това ли е по-важното? Коя е първата стъпка?

Траян: Опитът ни показва, че от една страна учителите трябва да бъдат много отворени и много достъпни, но от друга страна – да спазват необходимата дистанция и да налагат някакъв вид норми на взаимодействие. Не може, разбира се, да станеш най-добрия  приятел на твоите ученици. Възможно е да си загрижен за тях, наистина да им съчувстваш и да се опитваш да вникнеш във всичко, което им се случва, защото доста от тези деца живеят в ситуация на недоимък от различен вид, но не и да бъдеш като тях. Не е нужно ти да се адаптираш към тях, а те да се адаптират към учителя си и към неговите ценности, неговия светоглед.

Учителят трябва да бъде психолог, защото ако не си добър психолог, не можеш да постигнеш добри резултати. Какви са учителите, с които работите в „Заедно в час“?

Траян: Абсолютно. Най-общият профил е средна възраст, за тази година, 28 години. Основно са млади професионалисти, изявени в някоя област, които имат няколко години професионален опит. Някои от тях току що завършват университет, но така или иначе, са изявени в това, което правят. Обикновено говорят чужд език, мнозинството от тях са завършили български университети, но има и такива – завършили в чужбина и се връщат специално, за да бъдат учители. Две трети от тях преподават в малки градове или села, една трета от тях са в столицата.

Как ги стимулирате? Може да искат да са учители, но ако не получават високо възнаграждение, в един момент им писва.

Траян: Уви, такава е ситуацията за много млади хора в България. Според статистиката средната възраст на учителите е 56г. и около 3% са учителите под 30г. Стараем се да им предложим нещо, което е важно за един човек в началото на кариерата му, а именно – възможността да се развиват. Да развиват своите качества – мениджърски, лидерски...Да придобият умения, увереност и нагласи, които биха им били полезни във всяка една сфера, независимо какво решат да правят. Но сме много щастливи, че повече от 1/3 от нашите учители, завършвайки програма, избират да останат в училище и продължават да преподават. Вече имаме и колеги, които станаха заместник директори в училищата, където работят и очевидно има надежда. Въпреки, че съм съгласен , че учителите могат да бъдат по-добре компенсирани, за нашите колеги с които работим, това не е определящо.

Кое поколение учители излизат от „Заедно в час“? От колко време работи програмата?

Траян: Вече имаме пети випуск учители и набираме шестия.

Бавно и полека може да се обърне тенденцията в българските училища, ако успеем да запазим поне 1/3 от учителите на „Заедно в час“ в училище.

Траян: Най-важното е да направим всичко възможно да променим имиджа на професията и да вдигнем престижа. Не съм сигурен, че само нашите учители ще решат проблема, ние ще сме капка в морето. Важно е да се вижда, че това е нещо, което си струва да избереш като кариера. За съжаление това, което се случва е, че много наши учители, когато получат оферта от „Заедно в час“, чуват разочарование от близките си и това не е хубаво послание. Струва си да бъдеш учител, има много полезно въздействие.

Да ни разкажеш за „Артес  Либералес“? Там става въпрос за ученици – лидери.

Траян: С Мария стартирахме този проект, първо като представители на борда на Харвардския клуб в България. Организирахме едно състезание „Ученици-лидери“, като идеята беше, че ученически екипи от цялата страна могат да предложат нещо, което искат да свършат в училище или в общността си. И по този начин, да подобрят нещо там. Това, което избраните получават от нас е малък гранд и ментор – някой от завършилите Харвард, Харвардския клуб, който да ги подкрепи. Имаше четири проекта, които осъществихме и беше чудесно, че два от тях в последствие се превърнаха в някакъв вид устойчиви организации. Неправителствени организации, които продължиха да развиват тази дейност, тоест – дадохме старт на нещо позитивно. В последствие развивам подобна дейност и в Американския колеж в София, който съм завършил. Там създадохме един фонд, който е за ученически активности. Отново идеята му е завършилите университета или родителската асоциация да даряват средства и този фонд. Фондът избира интересни инициативи, на конкурсен принцип, които учениците трябва да защитят. Те са такива, които от една страна обогатяват общността в училище или извън него, а от друга – обогатяват учениците. Тоест, идеята е да ги накараме, да ги стимулираме да мислят за това, извънкласните им дейности да са полезни на някой, а не просто да кипи труд. Един пример е Клубът по дебати в Американския колеж, който миналата година спечели гранд от нас. Организираха състезание по дебати с представители на училища от цялата страна. Това се превърна в нещо, което от национално значение за дебатьорската общност. Разбира се, нашият принос е доста малък, става въпрос за малък гранд и истината е, че децата правят всичко. Но това е нещо, което им помага да се фокусират и по-добре да развиват идеите си, да планират по-отрано и т.н.

Има ли българи, които учат в Харвард?

Траян: В Харвард има много българи. В последните години , не чак толкова. Там ходят ученици не само то Американския колеж, а и от най-добрите профилирани училища в страната. Почти всички българи, които отиват да учат там, го правят на някакъв вид стипендия, да учат бакалавърска степен.

С какво се занимава в тези две години там, след завършването ти?

Траян: Работех в една бизнес-консултантска фирма в Ню Йорк, корпоративна работа.

Какво те накара да се върнеш в България?

Траян: Дойде правилният момент за това. Аз последно бях в Англия, правих магистратура и в този момент Евгения Пеева, основател на „Заедно в час“, събираше екип. Чух за това нещо, явих се на интервю за работа, харесах си колегите и реших, че е моментът да се върна и да правя нещо полезно тук.

Най-ценният  урок от родителите ти?

Траян: Това, което съм научил е важността на честната игра и това, да играеш по правилата.

Ако имаше филм за теб, той как щеше да се казва?

Траян: „Веселите приключения на един силистренски козирог“.

Искам да променя?

Траян: Образователната система и всички непродуктивни нагласи в нашето общество, които я поддържат такава, каквато е.

Като малък исках да стана?

Траян: Убеждаваха ме, че трябва да стана архитект, понеже ми вървеше в рисуването и математиката. Аз не бях много ориентиран. Не съм си поставял кариерни цели.

Имаше ли любим филм като малък?

Траян: „Милион и едно желания“ го очаквах с нетърпение, а майка ми пържеше филийки.

Благодаря ти за този разговор!