Отново е време да ви запознаем с някой от новите 40 до 40.

Днес в "Дарик кафе" гостува Станислав Вангелов - съосновател на инициативата  „Офис в гората“. Станислав и екипът му започват да развиват концепцията за изнесен офис в природата. Тенденциите на мобилни работни пространства и нуждата на младите специалисти да живеят извън натоварения градски живот, намира приложение в инициативата Офис в гората, която същевременно развива една малко позабравена туристическа дестинация в България - Чепеларе. В глобален план появата на подобни пространства расте с огромни темпове през последните пет-шест години. Следейки световните тенденции идва идеята за място, което да събира дигиталните номади и независимите предприемачи в подобна среда на "работна ваканция" в планината. Това е 3 седмичен период, през който предоставят CoWORKING & CoLIVING пространство в пакет на хора, които могат да свършат своята работа дистанционно, които могат да живеят и работят за желан от тях период от време в Чепеларе.  Паралелно с това те могат да спортуват, да посетят туристически забележителности, да научат рецепти и вкусят родопската кухня, да се презаредят от чистата природа и въздух и посетят няколкото големи организирани спортни и музикални събития през лятото в региона.

Какво значи изнесен офис в природата?

Станислав: Представете си докато шофирате кола да си я ремонтирате, би било яко. Ние правим ремонт на хора по време на работа.

Това е много интересно. Как го правите този ремонт?

Станислав: Например днес аз лично пътувайки към вас попаднах в едно задръстване и така доста голяма част от моето 24 денонощие изчезна. Ние предлагаме на хората алтернативно да играят тенис, карат колело, плуват, карат ски, карат сноуборд сутрин преди да отидат в планинския ни офис, където предлагаме интернет, предлагаме удобни столове, удобни бюра, страхотна гледка. И им казваме: “Елате да работите, да си направите един пълноценен 8- часов работен ден в планината, където ще се наспите, където има хубав въздух, има планинска храна, която е по-здравословна от голяма степен от храната, която употребяваме, където има супер много неща за спортуваме, много места за туризъм и където могат да правят, благодарение на това че сме направили такива варианти, различни кръжоци по готвене, грънчарство, свирене на гайда. Тоест им казваме: “Хора, елате и си правете тези нормални неща, които си правите тук в големия град и ги правете в планината.” И таргетираме тези хора, които могат да си го позволят да го правят като тип работа, защото не всеки може да работи дистанционно от компютър. Тези хора, които са с такива неща се сгъват и се слагат в една раница- лаптопите, тези хора ако могат да работят и да си вършат бизнеса, а те не са малко и все повече стават, да работят от лаптоп, ние ги нарекохме лаптопаджии. Казахме: “Ние правим инициатива за лаптопаджии!. Реално да си лаптопаджия означава да можеш да дойдеш да работиш при нас.

Лаптопаджиите ще идват при вас да работят, но колко трябва да платят за чистия въздух?

Станислав: Много зависи, защото има хора които се кефят да спят на палатки. Ние предлагаме следното нещо – място за работа и опция за спане и опция за ваканция. На английски сме го нарекли микс между coliving- coworking and vacation или CoWORKATIONили на български лаптопаджийски лагери. На въпроса- зависи, някои хора спят на палатка и си плащат за къмпинг зона плюс офис пространство. Други искат да спят в някаква квартира при разни бабички, дядовци, местни, които да им готвят мекички, палачинки, марудници с хубаво овче кисело мляко и боровинки. Други искат да спят в тризвезден хотел- така че, зависи. Всеки може да намери своята територия спрямо собствения си стандарт и възможност. Хубавото е, че пак даваме възможност, пак даваме палитра от настанявания- на 1150 м. в Чепеларе, 1400 до 1600 надморска височина в Пампорово и 1900 на връх Мечи Чал над Чепеларе.

От Мечи Чал може ли да се работи?

Станислав: Горе имаме една почивна станция. Бих казал, най-високото място за спане в България с такива условия, където имаме около 40- 45 мегабита интернет, много добра свързаност, много хубава  гледка. Буквално, всички инфраструктурни условия, които предразполагат един човек да се чувства комфортно ги имаме. Хем ги имаме, хем в същото време си изолирам на 6-7 км. и около теб няма никого. Само мечки.. 

И затова ли Мечи Чал?

Станислав: Историята е такава- на времето се е казвал Ал Чал. На турски ayı е мечка. Реално, това е Мечи връх. Това е всъщност върха над град Чепеларе. Над 1875 м. е самия връх а тази базичка която споделяме е на 1830 м.

Кажи ми какво ти казват хората, които са дошли да почиват и да работят едновременно?

Станислав: Само да дефинирам, те са четири категории. Всеки казва различно. Първата ни категория са хората на свободна професия freelancer, така наречените. Другите са дигитални номади- тия хора с раничките, които си обикалят света. Все повече усещам, че намират и България като дестинация. Третият сегмент са малките фирмички. Някой ги наричат start- up други- малки фирмички, които са стартирали преди 3-4 години, но са между 4-5-6-7-8-9-10 човека максимум. Четвъртият ни сегмент са корпоративните структури, където се изнасят или малък отдел или по-голям отдел или хора, които имат така наречена възможност да работят отдалечено от вкъщи- home office концепция. Всички тези четири групи казват различни неща, но ние защото им правим постоянно анкети и даже видеа. Снимаме с тях и ги питаме 3 неща, с които асоциират нещото, което им се случва в планината. Какво казват? Креативност, мотивация, вдъхновение, чист въздух, работоспособност, приятели и страхотни емоции!

Повишава ли си в някакъв смисъл производителността, най-общо казано?

Станислав: Повишават сe. Имаме конкретен пример- една българска фирма, един start-up,така наречен. Дойдоха специално хората да си направят, структурират и положат следващия голям проект, по който ще работят. Буквално ние направихме едни лаптопаджийски лагери от 18 юни до 8 август. Те дойдоха една седмица по-рано. Бяха сами на Мечи Чал. Настанихме ги, много добре си събраха мислите, много добре им дойде това изнасяне отстрани в някаква среда. Хубавото е, че ние ставаме приятели с тези хора и си продължаваме контактите след това. Всъщност, това ни е целта а и те твърдят че много им е помогнало това нещо. А и друго нещо, което забелязвам, не само с тях и с другите хора, 8 часовия работен ден е нещо, което така или иначе го има, но при нас сутрин всеки прави каквото си иска, работи си кой когато иска, но вечер доста често се случва да ходим по различни места, да хапваме, пийваме, водим ги по различни кръчми. На нас това ни е работата- бъдейки домакине да ги насочваме там ,където е готино. Усещаме в разговорите, когато вече се хапва и пийва, че те продължават да си циклят по някакви работни теми. Циклят, по хубав начин казано, работят без да се усещат. Тоест на тях им се е отключила тая мотивация, вдъхновение. И ако примерно погледнем от работодателска гледна точка тия хора не работят 8 часа, те работят повече, първо. Второ, са много по-правещи и решаващи някакви въпроси и проблеми, които са се заключили в тях в нормалната им работна среда. Реално, това е нещо, което е доказано и сме го видели. Има и много други примери, защото правим и анализ на емпиричните данни, на анкетите, които им пускаме. Така че, това работи.

Ние с колегата Райчев водим сутрешен блок благодарение на Интернет. Вероятно това може да се случва и от друго място, не от това студио. Можем ли с колегата Райчев за 3 седмици да избягаме при теб в Чепеларе. Тоест да не избягаме ,ами да присъстваме от там в ефира?

Станислав: Аз усещам че ние с вас неслучайно се срещаме днес, защото според мен това е началото на дълго приятелство с вас. И вие може да дойдете още сега зимата, след Ивановден. Ние ще правим пак една такава инициатива и много ще се радвам зимата да си пием ракийката. На въпроса дали може- може, има и инфраструктура. Ние сме се погрижили и за това.

Ние се самопоканихме с колегата Райчев. Ти пък доразви поканата. Там да си съберем мислите за февруари, за да можем да ги предадем на другите хора после, нали така?

Станислав: И това, което аз очаквам е, че най-вероятно аудиторията ви ще набъбне, защото ако тук сте на около 600-700 м. надморска височина аз ще ви дам възможност на 1100- 2000м да водите. Не знам дали ви се е случвало друг път ?

Не, плюс това тогава ни предстои годишнина от основаването на медията. И понеже ние се смятаме като най-високата радио медия като аудитория в България ти ще ни качиш на Снежанка да предаваме ето така се раждат идеите. Това е страхотна идея и концепция, която ти развиваш, заедно с твоите колеги. С какво иначе се занимаваш всъщност?

Станислав: Вижте сега, много ми е трудно да кажа с какво се занимавам. Аз съм лаптопаджия, първо. Аз сериозно се занимавах със ски и сноуборд дълги години. Сега съм чарджаджия това ми е новата професия. Реално чарджаджия представлява презареждане на хората в планината. Аз се занимава с рестартиране на хората от градовете в планината. В същото време тия хора без да се усещат, най-вероятно се усещат, те рестартират месната общност. Имайте предвид, че ние сме в провинцията. Все пак там няма много движение на капитали и бизнес. Създава се една нова ниша в туризма. Това е нов вид туризъм. Тоест остават нелоши доходи у месните. Спят при разни баби, ядат мляко, мед в кръчми, в хотелчета, разни атракции. И всичко това мене ме рестартира”. тоест още я няма в листа на професиите чарджаджия”, но съм щастлив, че си живея в родното градче. Аз съм от Чепеларе. Много ми е тежко и трудно на моменти, защото ми липсва контакт до позитивно мислещи хора, които искат да правят работи. Аз се срещам с хора, които намират причините нещо да не става. На мен ми трябват хора, които намират начините нещо да става. Чрез тая инициатива не ние ги откриваме, а те идват. Аз се вдъхновявам от хората, които идват. Аз лично може би ги и търся. Полагаме усилия конкретно за офиса в гората. Реално, всичко това помага на Родопа планина, за която чисто демографски се оказва, че е много зле положението. Икономически и социално погледнато, адски много хора почват да правят вътрешна миграция в държавата в големите градове и международна. Няма поминък или пък има, но той е много ограничен. Много е важно да се каже, че икономиката в Чепеларе е доста добре. Имаме ски производство, имаме дърводобив, имаме и туризъм. Ние в момента създаваме някаква ниша на туризма и аз лично съм много щастлив, защото тези нови човеци, които идват, вдъхновяват. Пак казвам не само мен, но и другите. Човек, за да бъде вдъхновен, трябва да иска да бъде вдъхновен. Тоест в момента аз работя с една група ученици, много яки хора, още не разочаровани от живота, които се радват на дигиталните технологии. И им казвам: “Ела сега тук, ще помагате, ще сте ни чираци. Тези ученици, аз смятам, че могат да бъдат следващите подбудители на нашата държавица. В случая на микро ниво, идвайки такива интересни хора, вдъхновяват хората около тях- главно млади, но и не само млади. И най-вече вдъхновяват мен, нас.

Най-ценният урок от родителите/ децата ми е…

От родителите ми - Възпитанието е най-важното нещо, както за индивида, така и за групата (обществото/човечеството)…...а какво е възпитание - сложен въпрос, този урок още не съм го научил...
От детенцето - фантазията, любопитството, искреността, наивността, доверието, любовта и непокорността и разбира се въпроса “Защо”, който не трябва никога да убиваме в себе си или по-друг начина казано “не трябва никога да порастваме”.

Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
“Тането - Неразбраният мечтател”

Искам да променя…
Чепеларе - моето градче в Родопите, където съм се родил, където съм отраснал, където съм учил, където съм спортувал….искам да го променя сега, в момента, 2015 - та, началото на хилядолетието...да стане място където много млади и дейни млади хора да искат да живеят (дори краткотрайно) със семействата си и децата си, за да може да се радваме на живота и да научаваме за света и опознаваме космоса заедно. Рестартирайки гостите, околните и себе си искам да превърнем “Чепеларе в Зеленото сърце на България” в желаното място за живот на мен и моето семейство и “моите хора”…..

Като малък исках да стана…

Дърводелец :) ...ама започвам да ставам…

Страхотно настроение вярвам дадохме и на слушателите. Станислав Вангелов- един от 40 до 40.  До нови срещи ти казвам, не чао!