40 до 40 - Мино Караджов

Пак сме с проекта 40 до 40 и ви представяме новите 40 млади, иновативни и успели българи до 40-годишна възраст.

Мино Караджов е на 15 години, занимава се с програмиране и уеб дизайн, но поводът за номинация е платформата с вдъхновено от песен на Емил Димитров име "Ако си дал", която създава през юни заедно с готвача Стефан Чолаков. Двамата се запознават във Facebook. Целта им е да оползотворят неизползвана, но годна храна по заведенията в хладилници, предназначени за социално слаби и бездомни хора. Вече имат доброволци във Варна, Добрич и Пловдив.

Днес сме с 15-годишния Мино Караджов - съосновател на инициативата „Ако си дал“.

На колко години си?

На 15.

Имаш ли идея кой те номинира за проекта?

Не, наистина нямам идея, доста интересно, дойде ми като гръм от ясно небе. Един ваш колега ми написа: „честито!“ аз му благодарих и попитах: „За какво честито?“. Така ми изпрати линк към класацията ви, ако мога така да я нарека и видях, че моето име фигурира там.

Ти си само на 15 години, това ще рече 9-ти клас. Учиш в гимназията по електроника, занимаваш се с програмиране.

Специализирано програмиране на микрокотролери, тоест софтуер за коли, дронове и други роботизирани джаджи. За тези, които не знаят- дронът представлява RC хеликоптерче, което лети доста интересно.

Обясни ни откъде ти хрумна идеята за платформа „akosidal.ga“, какво се случва там, с кого реши да я направиш?

GA- от Guardian Angel. На 16 юни видях един пост на Стефан Чолаков във фейсбук за заведение. Първоначално изобщо не го познавах този човек, после се срещнах с него, писах му, че имам идея с мои приятели- отдавна исках да направя подобно нещо като раздаване на храна на социално бедни хора. Видях го като възможност, писах му, съответно той ми отговори- срещнахме се на следващия ден, той беше доста учуден, че съм на 15. Каза ми, че е смятал, че съм на около 20-22. Началото, както всяко друго, беше трудно, но колкото повече популяризираш нещо, толкова повече хора искат да се включат в него-проблемът беше, че няма начин как да се включат. Тогава дойде идеята да се направи нещо масивно, където всеки може да ни пише, да се свърже с нас и съответно да участва.

Когато отворя сайта, веднага виждам бутон „стани част от екипа“. Какво се случва, когато станеш част от екипа или как се кандидатства?

Как се кандидатства- или натискаш бутона „стани част от екипа“ или скролваш надолу до „контакти“. В писмо до нас описваш подробно как можеш да помогнеш- дали представляваш заведение или си юридическо или физическо лице, а ние отговаряме на всички до 24 часа.

Ти ли се занимаваш с обработката?

Да, аз се занимавам главно с уеб платформата и поддръжката й. Например ти се свързваш с нас и искаш да дариш храна, свързваме се с теб, виждаме се, питаме те за произхода на храната- тоест правим проверка. Въпросът е, че не е съвсем законно. Преди седмици бяха арестували един младеж, който искаше да направи кухня близо до банята. Това е проблемът- няма как да докажем, че дарената храна е наистина годна. Въпреки това за нас е по-добре ние да намерим храна за бездомните, отколкото те да ровят в кофите и съм сигурен, че храната, която ще намерят в там е в много по-лошо състояние от тази, която ние даваме.

И все пак, правите ли нещо по въпроса тази храна, която давате да бъде проверена, сертифицирана?

За сертифициране на храната, тя трябва да се изпрати в лаборатория, тоест, ако изпращаме всяка храна, която получаваме, срокът за годност ще мине. Тогава дори да е годна за ядене, тя вече ще е заминала...

Не можем ли да призовем от ефира на Дарик радио хората от Държавната агенция по храните и Ветеринарния контрол да станат доброволци при вас? Да даряват труда си и проверката си за тази храна?

Това лято отделих месец и половина от лятната си ваканция за да говоря с  Българската агенция по безопасност на храните- то бяха писма, молби, обаждания- отговорът винаги беше един и същ :“ Ще разгледаме, ще разгледаме“. Преди около месец  дойде писмо, че молбата ми е била разгледана без отговор, тоест, че отговорът още не е готов. Българската агенция по безопасност на храните отговаря главно за това- ние не искаме да отровим хората, ние искаме да ги нахраним. Щом мислят, че ние като обикновени граждани не сме длъжни и едва ли не, не трябва да го правим- някоя държавна институция да се заеме с въпроса. 

По колко предложения идват на ден към вас- откъде, от какви хора?

Повечето хора искат да останат анонимни, не знам защо. Може би се опасяват от закона за ДДС-то върху даренията, което е поредната малоумщина според мен. Откъде накъде ако реша да даря храна, ще трябва да дарявам и някаква сума на държавата, която не се грижи за тези хора и заради нея аз дарявам храна? Лошото е, че никой не се вслушва в мнението на гражданите.

Случва се така, че ние, ти и други хора взимат нещата в свои ръце, независимо от държавните институции, които общо взето само пречат.

Те всъщност пречат като симулират, че правят нещо. Ясно е, че трябва да взимат заплати, но поне да правят нещо смислено.

По колко човека на ден искат да се присъединят? Говорим специално за заведения?

Храната не се дарява от името на заведението, защото ако ти държиш заведение и решиш да дариш, добрите инспектори от НАП ще дойдат на проверка и ще те питат „ Внесе ли данък върху храната, която дари?“. Поради това хората предпочитат да ги дават от ръка на ръка, неофициално.

А по колко продукти събирате? Водиш ли някаква статистика?

В началото е имало дни, когато получавахме много храна. Всичко стана по-лесно откакто поставихме хладилниците.

Къде са хладилниците сега?

В момента има хладилник на бул. "Линкълн" 111, кв. Овча Купел. Сложили сме и в други градове Бургас, Варна, Пловдив, където беше разбит миналата или по-миналата седмица- на 11 ноември. Инициативата ни се разраства много и никога не съм предполагал, че ще имаме заявка да сложим хладилници в Македония, в Румъния, в Сърбия.

Предлагам ти да сложиш карта в сайта.

В момента усъвършенстваме платформата, защото ,не дай си Боже, стане нещо с нас-инициативата си продължава: едни хора ядат, други даряват храна; кръговратът на хладилника си продължава.

Едни хора слагат, други си взимат. И това всичко от великолепния текст на Емил Димитров „Ако си дал“?

Да, доста се чудихме какво име да сложим и решихме, че няма нищо по-добро от песен за дарението, за това, което даваш, защото ние се занимаваме с това нещо.

Най-ценният урок от родителите ти?

Ако започна нещо и не го направя сам, то просто няма да стане. Ако искаш нещо да се получи, наистина трябва да си упорит и да имаш вяра, че ще стане. От миналата година се боря да направя една младежка научна организация. От октомври месец се опитваме да се свържем с някого от БАН- миналата седмица успяхме да се свържем с една директорка на института от БАН, мисля, че беше по електроника. Казах й, че ни трябват помещения, в които да работим, защото вече имаме няколко международни награди и искаме да продължим с креативни проекти, проблемът е, че няма къде да ги развиваме. Разказахме й, помислихме си, че ще се зарадват и ще си кажат „Ето, млади хора, които искат да се занимават с наука!“. Оказа се, че те са против цялото това нещо- така ни казаха- и ни обявиха наем от 4 евро на квадратен метър. Преди седмица реших да се свържа с председателя на БАН- 30 минути се опитвах да установя контакт. На втория път ми вдигна един човек, сякаш съм го събудил в 3 сутринта, каза ми „Наберете еди кой си номер“ и ми затвори.  Обаждам се, те ми казаха „А, ама той има асистент, звънете на него“. Звъня на асистента, обяснявам му за какво иде реч, тя ми казва, че ще ми запази среща с председателя и когато той е свободен, ще се свържат с мен. Това стана преди седмица.

Ако имаше филм за теб, той щеше да се казва?

„Трудно начало и труден край“.

Аз имам предложение- „Мино в страната на БАН“.

Искам да променя?

Искам да променя българския характер, въпреки че е невъзможно. Живея до магазин от голяма верига и вчера се разхождам из паркинга- има около 200 паркоместа, че и повече. Гледам, нашият спрял Q 7-цата на 3 инвалидни места- без стикер, ей така. Защо? Защото човекът просто си кара Q 7-ца- може да има някъде сертификат, че е човек с определени потребности, а фактически да не е...просто ме дразни цялата обстановка тук. Ако влезеш да питаш нещо където и да е- например в Лондон- питаш „Накъде да тръгна?“, дори да не знаят, ще ти обяснят къде точно да попиташ. Влизам вчера в подлеза на НДК, търсех една сграда, попитах „Къде е?“ и те: „Аз да ти приличам на туристическа информация?“

Какъв искаш да станеш?

Винаги съм искал да се водя от моя идол Стив Джобс.

Ще останеш ли в България?

Не. Не ми харесва самото отношение на хората. Доста хора ще кажат, че мога да получа можеш добро образование, има университети на високо ниво- да, но всяка сутрин да ходя и да се дразня на всички простотии, които стават около мен- просто не мога и наистина не го виждам.

Но сега, когато си в България, искаш ли да промениш нещо около себе си?

Да, но почти съм се отказал. „Ако си дал“ няма да умре, но не мисля, че самата промяна, която искам да направя у хората ще стане.