27-ми януари се отбелязва като Международен възпоменателен ден на Холокоста. На този ден през 1945 г. малцината оцелели в концентрационния лагер Аушвиц са освободени. Това става в рамките на процеса на победата на Съюзническите войски над Хитлер и влизането на Червената армия в лагера, като Аушвиц остава символ на нацисткия геноцид.

Датата е обявена през 2005 г. от ООН за Международен възпоменателен ден за Холокоста. Създаден на територията на окупираната от нацистите Полша, концлагерът Аушвиц се превръща в символ на местата за осъществяване на хитлеровото окончателно "решение" на "еврейският въпрос".

В Аушвиц са депортирани няколко милиона души от цяла Европа. Общо в лагерите загиват милиони, като с точност цифрите трудно могат да бъдат изчислени. Унищожено е почти цялото еврейско население на Европа, около 6 млн. души. Известно е, че в нацистките лагери на смъртта, освен евреи и военнопленници, загиват и критици на Хитлер, хуманисти, комунисти, демократи и всякакви политически опоненти на нацистите.

Първоначално нацистките лагери са създадени именно за политическите опоненти. Преследвани и избивани са още хомосексуални, роми, славяни, хора с психически и физически увреждания, членове на църквата "Свидетели на Йехова" и други християни, например пастори, които отказвали да проповядват "расовите" теории на нацистите в църквите си.

Геноцидът срещу евреите става част от самата основа на нацистката идеология. Невъобразима е и жестокостта, с която е осъществен, не е подминат никой. Бедни и богати, атеисти и религиозни, бебета и старци: достатъчно е било да си евреин, следващата характеристика е била само подробност.

"Логиката" на подобно окончателно "решение", изтреблението на цял народ, подсказва, че ако Хитлер беше спечелил войната, след като приключи с евреите, щяха да последват и следващите "нисши" народи в зловещата класация на нацистите като ромите или славяните. Идеология, която "се храни" от това да има "подчовеци" винаги би търсила нови жертви. Щеше да има окончателно "решение" на "ромския въпрос", на "славянския въпрос". После щеше да се изнамери друг подобен "въпрос", а накрая Хитлер, твърде вероятно, щеше да реши "окончателно" и съдбата на собственият си народ.

Расизмът не е приоритет само на нацистите. Човечеството познава расизма и междуетническата омраза отдавна, включително от страна на колониалните сили в Африка. Отдавна расизмът и насаждането на омраза са инструменти на безскрупулни властници. Ужасяващ расизъм има и днес, включително държавен расизъм.

Холокостът е различен с това, че в него се случва немислимото: за отрицателно време и с индустриални технологии е изтребен почти цял народ. Надали и най-жестокият робовладелец някога е планирал подобна "политика". Нацистка Германия, начело с Хитлер създава прецедент.

"Никога вече", повтаря светът, но историята ни учи, че това, което се е случило веднъж, може да се повтори. Превръщането на омразата в доктрина и доктрината в практика на геноцид не е нещо, от което са застраховани и днешните политици. Фашистка и расистка политика не липсва и в съвременността. Холокостът е безпрецедентен само в миналото и остава такъв, но за жалост нехуманна политика на геноцид се случва и днес. Безбройни са жертвите на ежедневния расизъм.

Холокостът е знаков не само с броя на избитите евреи и безпрецедентната жестокост, но и с факта, че това е геноцидът, който поради размерите си, получава най-широка гласност. Затова и споменът за този срамен момент в историята на човечеството действа като напомняне, докъде може да стигнат идеологии, основани на расизъм и идеята за превъзходство на една етническа или национална общност над друга. Геноцидът над евреите поражда първия шок на модерния свят, убеден в своя хуманизъм: смразяващо е съзнанието, че дори в развиващите се демокрации цяла етническа група може да се превърне в жертва на систематично физическо изтребление.

Холокостът, за съжаление не е нещо свръхестествено, от което сме застраховани сега и в бъдеще. Да не забравяме, че Хитлер е дошъл на власт с легални избори, а хора са допуснали и извършили престъпленията. Не са изминали и 100 години откакто е освободен Аушвиц. Все още има живи оцелели, както роми, така и евреи или политически затворници: хора, преживели целия ужас.

В днешно време често изкривени употреби на страданието за политически дивиденти, както и сензационната интерпретация на историята от киноиндустрията, ни кара да подминаваме годишнините, свързани с Холокоста. Не можем да търсим оправдания у другите за това, че ние не заемаме позиция. Ако си казваме: "Колко реално страдание има в нашето време, защо да обръщаме такова внимание на нещастия принадлежащи на миналото?", следва да си отговорим честно: "За да противодействаме на расизма сега, ние не трябва да забравяме".