На 4 април 2004 година група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник - Хърватия. Повечето от пътниците в автобуса са деца от училище "Николай Катранов" в Свищов.

Към 22:00 часа българско време на завой на планински път, шофьорът изгубва контрол над превозното средство. Автобусът се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, разположено между градовете Биело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия.

За броени минути автобусът потъва в придошлата река Лим. Местни хора и цял футболен отбор от съседното градче Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните операции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 метра. 38 души са спасени.

12 български деца от Свищов умират при инцидента във водите на река Лим.

При нещастния инцидент загинаха: 

Александра Гергова, Антония Братова, Боряна Петкова, Женя Ангелова, Светослава Пантелеева, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова, Глория Георгиева, Юлиян Манзаров, Светослав Колев и Антоана Евтимова.

След трагедията, родителите на загиналите деца учредиха фондация "Ангели от Лим".

Всяка година през месец април фондацията организира Дни на "Ангелите от Лим". На мястото на катастрофата, на брега на река Лим между Сърбия и Черна гора, беше издигнат мемориал в памет на децата, който представлява пречупени ангелски криле.

За виновен за трагедията е признат единият от шофьорите - Илия Измирлиев. Първоначално съдът го осъжда на 7 години лишаване от свобода, след обжалване обаче присъдата му е намалена на четири години.

През 2025 г. Община Свищов представи книга, посветена на това злощастно събитие. 

Книгата се казва „Реквием за ангелите от Лим“, а неин автор е сръбският журналист Мухарем Мутабжия. Той изпраща първите известия още в нощта на злощастния пътно-транспортен инцидент.

Двадесет години по-късно, той се оказва и първият, който се осмелява да разкаже за ужаса и болката, за мъката и страданието, за съпричастността и безсилието, които многократно се промъкват в текста като рефрен от най-тъжната песен на истинския живот.

Авторът описва драматичните събития с професионализъм и уважение към всички участници, въпреки дълбоко личното съпреживяване от случилото се. Тази история е напомняне и изповед, поука и признателност – един незабравим спомен за загиналите деца и дълбок поклон пред подвига на спасителите от Сърбия и Черна Гора.