Антон Брукнер е австрийски композитор, предимно познат със своите симфонии, меси, мотети, той е бил също органист, пианист и музикален педагог. Неговите симфонии често се смятат за емблематични за финалния етап на австро-германския романтизъм заради техния богат хармоничен език, комплексна полифония и значителна дължина. Творбите на Брукнер помагат за дефиниране на съвременния музикален радикализъм благодарение на техните дисонанси, неподготвени модулации и бродещи хармонии.
Роден е в селцето Ансфелден, близо до австрийския град Линц. Той е първото от единайсетте деца в семейството на селски учители. Началното си музикално образование получава от баща си. Сам се упражнява да свири на орган, за да стане по-късно бележит органист – виртуоз, без никога да е вземал уроци при школуван преподавател.
През 1861 година предизвиква възторга на изпитната комисия във виенската консерватория, където участва на конкурс по орган и теория на музиката. Три години по-късно, през 1864 година, изнася в Линц първия си авторски концерт, а през 1868 година, отново в Линц, дирижира първата си симфония, две години след написването ѝ.
Антон Брукнер преподава орган, хармония и контрапункт във Виенската консерватория, преподава музика и в педагогическия институт в града. Междувременно при огромен успех изнася концерти на орган в Париж, Берлин и Лондон.
Награден е с ордена „Франц Йосиф“ (1886). През 1891 година Виенският университет му присъжда титлата „Доктор хонорис кауза“.
Според последната му воля, след смърта му Брукнер е погребан през октомври 1896 г. в манастира „Свети Флориан“.
През 1928 година във Виена е създадено Брукнеровото музикално общество. В Линц се провежда фестивал на негово име.
Мащабен концерт в чест на 200 години от рождението на Антон Брукнер, в който ще бъде представена „Голяма меса“, написана от композитора, ще се състои за трети път в столичната зала „България“ на 20-ти септември 2024 г.
Музикалното събитие включва участие на Национален филхармоничен хор и солисти, заедно с Плевенска филхармония и ще е под диригентството на маестро Йордан Камджалов.