На 6-ти февруари 1873 г./18-ти февруари по нов стил/ е изпълнена присъдата на Васил Левски в околностите на София. Мястото на обесването на Апостола на свободата се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където през 1895 г. е издигнат негов паметник.

В последните си мигове, Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов от Пирдоп. В изповедта си казва:

„Каквото съм правил, в полза народу е“...

Той помолил отчето за прошка - от него и от Бога, а в молитвите да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българският народ...

Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:

„Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.“

Михаил К. Буботинов също дава описание:

„На 1873 лето, 6 февруарий, вторник, пазарен ден в София – 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак – на мястото на днешния княжески дворец, стана необикновено разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви... Иконом поп Тодор се приготви за половин час...

И ето, че се зададе губернатора на каляска със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана, току-що извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода аскер, облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, но без присъдний иллям на гърдите.

Мазхар паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните потреби. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се оттегли на 7 – 8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му. ...“

Що за себе е изповядал в случая Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал:

„„В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!“...

Тук Васил Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий.

Няма преки свидетелства за погребението на Васил Левски след обесването му, а мястото на неговия гроб е предмет на различни хипотези и спорове. /Уикипедия/

По стар стил, Васил Левски е бил обесен на 6 февруари. При преизчисляването на датите се прави поправка от 13 дни. „Към числото 6, са прибавени 13 дни и така се е получила датата 19-ти февруари. Грешката идва от факта, че трябва да се брои и самия ден 6-и февруари.