Четенето на книги успява да запази мястото си в „топ 5“ дейности, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват значителни промени както в заниманията на хората извън професионалната им дейност, така и във формите и начините на четене, показва изследване на Алфа Рисърч.

В очакване на 11-ата „Нощ на литературата“

Проучването е проведено на терен в периода 24 ноември – 5 декември 2021 г. чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Извадката е стратифицирана по регион и тип населено място, а подборът на респондентите е по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование.

Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче намалява с 15 до 20 процентни пункта в сравнение с 2016 г., като при най-младите поколения спадът е с над 30 пункта.

Книжни препоръки за Алея на книгата

От 36-те процента анкетирани, посочващи четенето като свое обичайно занимание, едва 11% са до 30 г. и 15% - до 40 г. Всички тези индикатори показват много сериозно и задълбочаващо се изместване на класическото четене от активности в електронната среда.

Дългосрочната тенденция е към намаляване броя на активно четящите. От гледна точка четенето на книги, пълнолетното население на страната може да бъде разделено на три големи групи: една трета - слабо или нечетящи; една трета – спорадично и ситуативно четящи и една трета – интензивно четящи.

„Алея на книгата“ с рекорден брой издателства и заглавия тази година

Около три четвърти от българите не използват библиотеки за заемане на книги. Местните библиотеки (основно в читалищата) остават най-използваните библиотеки (17.6%), особено в по-малките населени места. 

Днес 60% от българите, спрямо 56% през 2019 г., категорично застават зад твърдението, че си струва да четат. За 28% (30% през 2019 г.) значението на четенето отстъпва място на други, смятани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете.

Илиян Кузманов издаде нова книга „Дяволът! Аз го познавам“

Колкото по-висок е социално-икономическият статус на анкетираните (по-високо образование, тип заетост, доходи), толкова по-силно изразена е нагласата, че четенето е от значение. 

За възрастовата група 18-30 г. ценността на книгите и четенето е изместена основно от занимания в дигитална среда, като гледане на филми, слушане на музика, игри в интернет, прекарване на време в социалните мрежи. Сред тази група, наред с най-възрастните, е регистриран и вторият най-висок дял непрочели нито една книга за последната година.

„С книги под завивките“: Има ли рационалност в света на сънищата

В международния ден на грамотността Асоциация „Българска книга“ събра институциите на конференция, на която бяха представени стряскащи данни от национално представително проучване „Българинът и четенето“, проведено от „Алфа Рисърч“.

Проучването обхваща четири основни тематични кръга: мястото на четенето в живота на българите и промяната в начините на четене; значението на четенето в личния биографичен път и възпитанието на децата; книжният пазар и заемането на книги; репрографските права и „свалянето“ на книги от интернет. 

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм