На 11-ти юни 2005 година в онкологична клиника в Милано умира българската оперна прима Гена Димитрова. Нейният невероятен творчески път започва повече от четири десетилетия преди кончината й.

През 1961 година тя е приета в Музикалната академия в класа на проф. Христо Бръмбаров. Още тогава професорът казва: "Това е глас, който се ражда веднъж на сто години". Дебютът й на родна сцена е през 1967 година, когато ръководството на Софийската опера й поверява ролята на Абигайл в „Набуко”.

След като се запознава с оперната певица, диригентът Херберт фон Караян споделя: „Доживях да чуя един глас, който само боговете заслужават”...

"Гена Димитрова е явление не само за Плевен, не само за България, а за цяла оперна Европа и за целия оперен свят“. Това сподели пред журналисти в Плевен, маестро Григор Паликаров, под чието диригентство премина заключителната част на Конкурса за млади оперни певци „Гена Димитрова“, който се проведе за пети път в Плевен от 15-ти до 19-ти май 2023 г.

Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 година в село Беглеж, Плевенско. За нея началото като певица се поставя още в детските й години, когато талантът на Гена е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще. 

С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в София на приемни изпити в Държавната музикална академия. Пее „Хей Балкан ти роден наш“. Приета е веднага.

За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. 

„Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ – коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска.

Гена завършва Държавната музикална академия през 1964 година при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров. През 1964 – 1966 година е в майсторски клас в Музикалната академия, след което става стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 година е и на специализация в известното Оперно музикално училище към миланския театър „Ла Скала“.

Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди.

През 1970 година Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на двугодишна специализация в Театралното училище към „Ла Скала“ при Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио, по време на което участва в конкурси и оперни постановки в различни градове на Италия. Победител е в конкурса за оперни певци в Тревизо, на който кандидатите представят ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди. През 1971 година е на турне във Франция с италианска оперна трупа, представяща операта „Силата на съдбата“ от Джузепе Верди.

Краят на стажа ѝ е в първите дни на 1972 година, когато изпълнява в „Ла Скала“ Амелия, заедно с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите оперни изпълнителки в Италия. Сред по-важните й роли от този период са: на Тоска в операта „Тоска“ на Джакомо Пучини във Виенската опера през 1978 година, Джоконда в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в Арена ди Верона през 1980 година, Абигайл в „Набуко“ на Верди в Арена ди Верона през 1981 година, Турандот в „Турандот“ на Пучини в Арена ди Верона през 1983 година.


Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 година, когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Тоска“ в „Ла Скала“, в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи.

През този период, тя изпълнява с голям успех Турандот, лейди Макбет в „Макбет“ и Америс в „Аида“ на Верди в „Ла Скала“ и лейди Макбет на фестивала в Залцбург през 1984 година, отново Абигайл в „Ла Скала“ през 1986 година, Турандот в „Метрополитън Опера“ през 1987 година. През същата година е победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.

Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и участва като изпълнител на техните концерти. Едни от нейните ученици са Елена Баръмова и Байса Дашням.

Създадената в Регионален исторически музей - Плевен експозиция „Гена Димитрова“ е една импресия на живота и забележителната кариера на голямата оперна певица.

Основната зала е оформена като сцена, на чийто концертен подиум са представени  оригинални  костюми на Гена Димитрова от роли и изяви.

Между тях със своята пищност се отличава сценичният й тоалет за ролята на Турандот в Метрополитън опера.

Усещането за артистичност се подсилва от разположените в кръг цветни фотоси, представящи  претворените от нея образи от световния оперен репертоар. Затъмнената зала с насочващо осветление потапя посетителите във вълшебния свят на оперното изкуство.

За ценителите на оперното изкуство е създаден музикален кабинет, където могат да се гледат постановки с участието на Гена Димитрова.

Гена Димитрова умира от рак на 11-ти юни 2005 година в Милано.