Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери - будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Празникът се отбелязва ежегодно на 1 ноември и е официален празник в Република България.
Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. България, току-що отхвърлила османското владичество, съзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, довели българския дух до решимостта да поведе борба за национално освобождение. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност на народните будители не само като назовават улици, читалища и училища на тяхно име.
Обект на всенародна почит и признание, смятан за небесен покровител на българския народ и държава, свети Иван Рилски е останал в народната памет като образец за всеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и отечеството. Народната обич и уважение към този светец остават живи през вековете на османското владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
Сред тях са Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923-та година с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за периода на тоталитарно управление на България. Отбелязването на Деня на народните будители се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г.
