Социологът от „Маркет Линкс“ Добромир Живков бе специален гост в „Денят на Дарик“, за да коментира моментната снимка на електоралните нагласи преди предстоящите на 19 април предсрочни парламентарни избори.

„Много важно да кажем и дела на нерешилите за кого ще гласуват. Защото „Маркет Линкс“, за разлика от колегите, показва този дял. Ние не изчисляваме съответно само на базата на решилите за коя партия да гласуват, защото това е социологическо проучване, а не прогноза. И процентите на политическите формации не са равни на 100%, защото 14,9% от твърдо решилите да участват на изборите български граждани все още не са избрали своя бъдещ представител. Така че това е една изключително важна част от картината и мисля, че е важна и затова, защото показва, че това са около 450 хиляди български граждани, които тепърва в процеса на кампанията ще направят своя финален избор“, заяви Добромир Живков.

„БСП имат реален шанс да участват в следващия парламент с резултатите, които са в момента. Защото сред тези 15%, които все още не са решили, има и такива, и то повечето може би са такива, които са с по-леви, бих казал, център-ляво политическа насоченост, убеждения. И в този смисъл БСП, бидейки наистина на границата, ще разчита именно и на един позитивен ефект от избирането на новия председател. Това предстои да го видим“, каза още той.

„Ние направихме буквално две проучвания в рамките на две седмици и миналата седмица публикацията ни ясно показа, как изглежда събуди доста сериозен обществен интерес именно с това, че забелязахме около 4-5% спад на подкрепата за „Прогресивна България“. И този спад мисля, че е много логичен от гледна точка на очакванията, които бяха създадени в обществото във връзка с новия политически проект на Румен Радев. Имам предвид още с умерените заявки, правени през есента, зимата и най-вече със самото изказване при напускането на президентството. Но, имайки предвид високия градус на политическо и социално напрежение, който отчетохме с протестите през декември, вълната на тази повишена политическа активност всъщност е свързана и с очакването именно за много сериозна ангажираност с антикорупционни политики и действия“, заяви Живков.

„И сега това, което видяхме от вчерашните данни, е, че всъщност има възстановяване на тези 5%, дори само с обявяването на листите, т.е. на първо място имаме ефекта на листите, ние видяхме те как са съставени, видяхме известни лица, които неизбежно вече уплътняват представата за профила на тази нова политическа формация, която ще промени пейзажа. Второто, което е — това е представянето и обявяването на програмата и тук трябва да отбележим, че много ясно се видя заявката на „Прогресивна България“ да не бъде поредният политически проект, насочен изцяло към „тук и сега“, извличане на непосредствени ползи на политическия терен с цел увеличаване на електоралната си подкрепа. По-скоро имаме един системен играч, който влиза, за да каже, че иска да остане тук“, коментира Добромир Живков.

„Виждаме вече стратегически мълчания, бих казал. Също така виждаме и стратегически активности от някои посоки. Най-вече визирам тук, дори ако оставим „Прогресивна България“ с г-н Радев, а погледнем към позиционирането, което гради в момента ГЕРБ и г-н Борисов. Всъщност виждаме препозициониране на ГЕРБ, опит за откъсване, поне вербално разбира се, от влиянието на г-н Пеевски върху най-голямата политическа формация доскоро, вероятно втора след следващия вот. Разбира се, отговорът на всичко това и от страна на останалите политически формации, включително и „Възраждане“, които се радикализират повече, за да успеят да постигнат отличимост от този нов политически субект, който буквално засмуква избиратели от всички тези по-малки и по-радикални формации, които присъстват в 51-вия парламент“, коментира социологът.

„Много зависи от кампанията, в това съм убеден. Разбира се, ние сме изследвали тези колебаещи се български избиратели в техните нагласи и това какво те очакват от техния политически представител. И тук мисля, че можем да очертаем три основни сегмента. Първият изглежда като в по-голяма степен насочен именно към „Прогресивна България“. Т.е. тук имаме потенциал повече за победителя в сред тези, но всъщност това са хора, които ще изчакат и самата кампания, за да направят окончателната си преценка. Да, част от тях вероятно няма да отидат да гласуват. Те могат да бъдат заменени от други или да не бъдат заменени. Кампанията ще определи това, докато в каква степен ще имаме по-висока избирателна активност, защото надяваме се да имаме по-висока спрямо момента на нагласите с такива от избирателната активност на последните два вота. Кои са другите два сегмента? Ако приемем, че първият изглежда по-близък именно към „Прогресивна България“, но все още изчаква, ние всъщност трябва да си дадем сметка защо той се насочва към „Прогресивна България“. Тук трябва да кажем, че това са хора, които са основно търсещи смяната на модела на управление, които са доста сериозно антикорупционно настроени. Част от тях разбира се са с характеристиките на наказателен вот срещу последното управление, но между тях също така има и такива, които са малко с по-радикален профил“, заяви Добромир Живков.

„Сред този голям сегмент има и хора, които според мен в процеса на кампанията ще се присъединят към втория сегмент, на който искам да обърна внимание, а именно близки до профила на тези партии, които са застрашени от изпадане от парламента, като започнем от МЕЧ, „Величие“, ИТН и също така добавим към тях „Възраждане“, които за мен са абсолютно сигурен участник в следващия парламент“, коментира социологът.

„И това означава, че те вероятно ще се насочат, спекулирам разбира се, към първия възможен техен представител, това по пътя надолу в резултатите понастоящем е именно „Възраждане“. В този смисъл „Възраждане“ ще успее да обере от тези по-крайни, ако щете и русофилски настроени избиратели, защото все пак Радев трудно ще ги приобщи, заставайки, когато коментира публично пред българското знаме и знамето на Европейския съюз, и заемайки една доста по-умерена риторика, поне понастоящем, това може да се промени в процеса на кампанията.“

„Третият сегмент от тези 15%, иначе казано около 450 хиляди избиратели, всъщност са отново избиратели, които са по-либерално настроени. Те са в подкрепа на борбата срещу корупцията, но те са също така и по-европейски настроени, но те са и по-десни и са по-предпазливи към това да се насочат към ПП-ДБ, разочаровани дали от това, че двете формации са заедно, дали от това, че имаше коалиционен формат управленски между ГЕРБ и ПП-ДБ. Това са хора, които са предпазливи, които ще решат в последния момент и те все още проучват и тук пък, както „Прогресивна България“ има шанс да вземе част от тях така, с по-системно и по-проевропейско, макар и умерено проевропейско говорене, също така има шанс да ги загуби, да отидат те повече в орбитата на ПП-ДБ. Това са според мен трите основни профила, които съставляват този корпус от доста сериозна електорална сила и които тези основни политически формации сякаш имат шанс да привлекат в най-голяма степен, като част от тях естествено ще се пренасочат и към по-малки формации, които са отново протестни. Сред тях потенциалът на ГЕРБ-СДС и на ДПС фактически изглежда свит“, заяви Добромир Живков пред Иво Стефанов.

Вижте цялото интервю на социолога Добромир Живков в „Денят на Дарик“ в прикаченото видео!