Жител на Монтана успя да заснеме бяло врабче. Шансът да бъде видян такъв природен феномен е едно на милион.

Денят е неделя, времето е дъждовно, мястото е пред входа на голям магазин. Сред шума на много хора се откроява тишината на три врабчета. Едно от тях е бяло.

„Тука се движеха, подскачаха си и отиде да пие водичка, и аз като го видях…“, разказва Георги Арнаудов. Докато врабчетата подскачат наоколо, Георги точно връща пазарската си количка. Погледът му се заковава в крилатия феномен, бързо преодолява изумлението си и пуска камерата на телефона си.

„Щастие, късмет, най-вече късмет. Да, естествено! Да бъдем по-добри най-вече! Най-вече всичко добро за хората!“, казва Георги Арнаудов.

Според орнитоложки данни появата на напълно бяло врабче в природата е приблизително едно на милион. Обяснява се с албинизъм или левцизъм. „Цветът на оперението ни говори, че това е левцизъм, при който част от перата са оцветени в бял цвят. Изключително рядко явление, което, да се надяваме, е добра поличба за Монтана като бялата лястовица“, посочва Светослав Илиев, директор на РИОСВ – Монтана.

Врабчетата са важен компонент от биологичното разнообразие. Статистиката на Българското дружество за защита на птиците обаче вдига червен флаг за средата, в която живеем. „Това, което наблюдаваме от години, е намаляване на техния брой, като може би в сравнение с години назад той в момента е наполовина“, коментира Светослав Илиев, директор на РИОСВ – Монтана.

Преди десетилетия големият Йордан Радичков пише, че никое врабче не прилича на друго врабче. Сега това малко бяло птиче ни напомня, че понякога, за да видиш чудо, е достатъчно просто да гледаш с широко отворени очи.

„Хората имат нужда от добри, красиви неща“, казва Георги Арнаудов.

За още по-обнадеждаващ финал, пак ще цитираме Радичков: „Ние, врабчетата, не обичаме да тъжим дълго време, защото животът е кратък, а има толкова много неща за правене – трябва да се хвърчи, да се цвърчи, да се търси храна и да се умилостивяват плашила.“, пише bTV.