На 1 октомври застрахователите в България отбелязват своя професионален празник.
Началото на застраховането в България е поставено след подписването на Санстефанския мирен договор и Освобождението от османско иго.
Поради липса на опит първите застрахователни дружества у нас са чуждестранни. През 1882 г. в Русе започва дейност първата застрахователна компания – румънската Dacia („Дачия“), а в управителния съвет на дружеството влиза общественополитическия деец, крупен търговец и банкер Евлоги Георгиев.



Идеята за създаването на българско застрахователно дружество се ражда в кафене – не в това на Лойдс, а на Оханес Енкарлиян, което се намирало на ул. „Княжевска“ в Русе.

Първото застрахователно дружество се казва „България”, а учредителното събрание е проведено на 16.12.1890 г.  За начало на българското застраховане обаче се счита датата 23 август 1891 г. , защото тогава княз Фердинанд подписва указ 134 за основаване на дружеството.

Само след няколко месеца дружеството открива 62 агенции в страната, а много скоро основава представителства в Цариград, Берлин, Солун, Скопие, Велес, Битоля, Охрид, Одрин и др.

Към 1914 г.-1915 г. България е на първо място сред Балканските държави по брой застрахователни дружества. За сравнение, в Румъния работят 5 компании, в Гърция и Сърбия има по две, а в Турция – само едно.
През 1925 година в България работят 30 български (от които 20 акционерни и 10 кооперативни) и 16 други акционерни чуждестранни дружества.

За да координира интересите на застрахователите, през 1926 г. е основан първият Съюз на застрахователните дружества.

След 9.09.1944 г. социалистическата държава налага държавен монопол в много стопански сектори, сред които е и застраховането. На 27.06.1946 г. е приет Законът за национализация на застрахователните дружества и за държавния монопол в застраховането. Наложен е монопол на 19 български и 11 чуждестранни дружества. Всички активи и пасиви на съществуващите акционерни и кооперативни застрахователни дружества, ведомствени каси, фондове, застрахователни отдели на банките и други, се поемат от Държавния застрахователен институт - ДЗИ. Държавният застрахователен надзор също преустановява дейността си, тъй като функциите по контрола на застраховането също преминават в ДЗИ.
ДЗИ е единственото застрахователно предприятие в България до 1961 г., когато с постановление на правителството е създадено Българско външно застрахователно и презастрахователно дружество „Булстрад” на базата на съществуващия дотогава отдел на ДЗИ.

Юридическият монопол в застраховането се спазва стриктно до 1989 г., до появата на конкуренция.
След 7-8 години анархия  и поява на над 130 застрахователни субекта, приетият и обнародван на 11.10.1996 г. Закон на застраховането поставя ясни правила през бизнеса. Поставен е срок до 31 март 1998 г., в който регистрираните компании да преведат дейността си според изискванията на закона и да кандидатстват за лиценз.
Няколко десетки от работещите компании подават документи. Други, които не могат да съберат необходимия капитал, се вливат в по-големи дружества или прехвърлят портфейла си от застрахователни полици. Има и такива, които правилно преценяват своите възможности и доброволно напускат пазара. Така „ситото” на новото законодателство и на ДЗН през 1998 г. успяват да преминат едва 25 от заварените и от новоучредени застрахователи.

Понастоящем дейността на застрахователите се регламентира от Кодекс за застраховането, а надзорът се упражнява от Управление „Застрахователен надзор“, което е част от Комисията за финансов надзор.

Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) е учредена на 16.10.1992 г. в София от 12 застрахователни компании. След съдебната си регистрация през 1994 г. Асоциацията се определя като сдружение с нестопанска цел в частна полза на своите членове чрез защита на техните общи интереси, в съответствие с изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и нейния устав.
През 1995 г. се появява втора частна застрахователна браншова организация, но тя просъществува само до 1998 г. Оттогава до днес изразител на интересите на застрахователната гилдия е АБЗ. Асоциацията има възможността да участва в изготвянето, изменението и хармонизирането на проекти на застрахователни нормативни актове, както и да съдейства с подходящи форми и инициативи за издигане престижа на застраховането.

В АБЗ членуват само застрахователи, които са получили разрешение за извършване на застрахователна или презастрахователна дейност на територията на България.