В Хамбург започна съдебният процес срещу украинския гражданин Серхий Кузнецов, обвинен за участие в саботажа срещу газопроводите „Северен поток“, свързващи Русия и Германия.

Взривовете през септември 2022 г. повредиха три от четирите тръбопровода и се превърнаха в един от най-големите актове на саботаж срещу европейската енергийна инфраструктура през последните десетилетия.

Според германската прокуратура Кузнецов е играл водеща роля в група, включваща професионални водолази, капитан на плавателен съд и специалист по експлозиви. Обвинението твърди, че участниците са действали по поръчение на украински държавни структури и са атакували гражданска инфраструктура, което представлява военно престъпление.

50-годишният украинец отрича обвиненията. Защитата му поиска прекратяване на делото с аргумента, че през четирите години след взривовете не са представени достатъчно преки доказателства за участието му.

Адвокатите посочват и че като военнослужещ той е обвързан със задължение за поверителност, което ограничава възможността му да говори свободно в съда.

Защитата оспорва и екстрадирането му от Италия в Германия, като твърди, че италианските власти не са били информирани за обвинението във военно престъпление.

Кузнецов беше задържан в Италия през август 2025 г. по европейска заповед за арест, издадена от германските власти. Впоследствие той беше екстрадиран в Германия. В сряда, когато започна процесът, съдът отмени заповедта за запазване на анонимността му и името му беше оповестено публично.

Взривовете на 26 септември 2022 г. повредиха три от четирите тръбопровода „Северен поток“ в Балтийско море край датския остров Борнхолм. В първите месеци след атаката подозренията на западните държави бяха насочени към Москва, но без официално да бъде посочен извършител.

По това време Русия вече беше спряла доставките по „Северен поток 1“, а „Северен поток 2“ така и не беше въведен в експлоатация. Германия беше замразила проекта малко преди началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

След като Дания и Швеция прекратиха собствените си разследвания, германските прокурори насочиха вниманието си към група водолази, за които се смята, че са използвали наетата яхта „Андромеда“. Съдебните власти съобщиха, че в проби, взети от плавателния съд, са открити следи от подводни взривни вещества.

Украинският президент Володимир Зеленски многократно е заявявал, че страната му няма отношение към взривовете. Киев отрича да е организирал саботажа.

Кузнецов е първият заподозрян, срещу когото започва съдебен процес за взривовете. Друг украински гражданин - Володимир Журавльов, също е заподозрян за участие в саботажа.

През октомври 2025 г. полски съд отхвърли искането за екстрадирането му в Германия и разпореди освобождаването му. В мотивите си съдията посочи, че ако Украйна е организирала въоръжена операция срещу Русия, тя би могла да бъде определена като оправдана в контекста на войната.

Журавльов беше арестуван в Хърватия през август 2026 г., а миналия месец хърватските власти одобриха екстрадирането му в Германия. Засега не е ясно кога ще бъде предаден и дали делото му ще бъде обединено с процеса в Хамбург, пише NOVA.