В момента светът е карнавал. Само преди няколко дни, на 8 февруари, започна  Карнавалът във Венеция. И ще продължи 18 дни.

Карнавалите в първите два месеца от всяка година са най-вълнуващи - Рио, Венеция, Ница, Сан Салвадор. Весели хора шестват по улиците. Когато си с маска, всичко ти е позволено. Единствената възможност хората да забравят ограниченията и забраните  и да се отдадат на удоволствия... Повечето от тях се свързват с началото на  Великите пости. Но и с прогонването на  злите сили, старото и ретроградното, преди настъпването на пролетта.

За Европа началото на маскарадните игри е поставено точно на Балканите. А за най-стари в Европа претендират няколко карнавала. И, разбира се,  този в македонското село Вевчани, което се намира на 14 километра от Струга. Първо си помислих, че претенцията на Вевчани е по македонски маниер. Но когато отидох и видях, съм убедена, че е много стар. Даже Super star! 

Вевчанският карнавал разказва за събития, идеи и вярвания отпреди 1 400 години. От десет века насам той се прави на 13-ти и 14-ти януари. Според Юлианския календар, тогава се изпраща старата и се посреща Новата година. Удивителното е това, че  хората от Вевчани го правят така, както преди стотици години. Заедно излизат на улицата и изпращат нещастното и лошото от старата година и призовават за плодородие, изобилие и красота през Новата. Едно представление на открито по неписан сценарий. То не отговаря на нашите представи за карнавал, може да се каже дори, че не е карнавал, и не е възстановка на обичай, а обичай, или както казват те - адет. Такъв, какъвто е бил и вероятно и занапред ще бъде. Автентичен, първичен, натурален, на моменти брутален.

От 1993 г. Вевчани е член на Европейската федерация на карнавалните градове.

Там съм с група карнавалисти от Габрово. Стъпваме на вевчанска земя и на една от изключително стръмните улици в селото ни пресрещат вапцани в зелено войници. Питам ги празник ли е за тях карнавалът, и те екзалтирано  отговарят "Най-големият празник". Момчетата са от Вевчани, тук живеят и работят. Тук се веселят, а днес ще укат и ще пуцат , и ще гонят злото. Малко по-късно и от друг василичар ще чуем, че "това е най-хубавият ден и за никого и нищо няма да го помрачи!"  Зелените войници ни черпят с вино - истински ферментирал плодов сок, гъст и ароматен.

Лека полека започваме да схващаме къде сме попаднали. Конакът на василичарското дружество от Долната махала е кацнал на високото. Не ни посрещат, направо ни настаняват на трапезата, връчват ни по една лъжица и пълна чиния боб с пушено свинско месо - най-хубавото от свинята, отгледана тук. И бобът е расъл тук - на много вода.  

Без да ща съм седнала до правилния човек. Благоя е доживотен председател на василичарското дружество, което наброява 250 човека и всички те са маскирани. Обяснява ми, че трапезата е от Свети Василий. Но иначе я дава дружеството, което стопанисва и един от двата конака в селото - нещо като клуб в сграда, видимо ново строителство. По-късно ще се сетя и откъде идват средствата за това, но на този етап ми стига информацията, че кожата, набучена на вила и оставена да си мирише пред вратата, е дяволът. Той присъства във вевчанския карнавал в различни превъплащения и във всичките си варианти е прободен, разпънат, вързан. Влачат го, носят го, размятат го.

Вевчани си е извоювало славата на символ на независимост и протест против решенията, които не съответстват на  местния интерес. И днес, те се смятат за държава в държавата. Общината е най-малката по площ в Република Северна Македония. Има свой печат, знаме и герб. И разбира се - кмет.

Избран е на преки избори. Управлява местната общност, която наброява около 2 500 жители по данни от последното преброяване. Според кмета Сашо Янковски, вевчанци са предприемчив народ, развиват алтернативен туризъм и се стремят да увеличават възможностите за нощувки.

Фестивалът във Вевчани  се провежда под покровителството на Министерството на културата. Основната роля в организацията и провеждането му и играят двете василичарски дружества - от Горната и от Долната маала. Всичко, което правят, е на доброволни начала. Но събират средста, обикаляйки къщите . Общината осъществява техническата поддръжка и плаща концерта на площада вечерта. Обичаят е езически и се прави на прага на Новата година.

Карнавалът започва в деня преди Васильовден. Василичарите, ако щете ги наречете кукери, или коледари, на дружини излизат по улиците  и плашат дявола. Влизат  във всеки дом, всеки двор, кръчма и кафене. Разбира се, домакините черпят и пускат по някой динар в голямата чанта на гърба на един от персонажите - младоженеца.  Който оцелее, успява да стигне да стигне до изворите, където водата се кръщава в два и половина след полунощ. Това е кулминацията на карнавала, който, разбира се не свършва тук. Следващият много важен момент от него е големият огън   на площада, в който участниците  хвърлят маските си. Следва нова обиколка из селото, но този път само в домовете на именниците.

Карнавалът във Вевчани  продължава 50 часа без прекъсване. Всички маски са изработени саморъчно и с подръчни материали. Не липсва съвременна политическа сатира. А акцентът в нея тази година е именуването на Северна Македония. Местните зевзеци дори са измислили нов текст на химна и дерат гърла сред пищенето на зурли, тъпани и свирки.

И в тая невъобразима шумотевица един учител, професор Кръсте, ми обяснява магията на това място. Хората тук имат особен говор и особени обичаи, които ги различават от другите. Затова  се казва "Вевчанска република". Младите остават да живеят тук и всички са "печалбари", в превод предприемачи. Дори тези, които живеят в чужбина, се завръщат. И не само за празника.

И аз бях там, и аз се веселих, сладко ядох и с мярка пих. Ако имате път нататък - непременно идете.

А ако ви се струва малко селско и леко просташко - замислете се! Дали пък не си струва  поне два дни в годината да разпънеш кожата на един дявол!