За първи път на български език излизат стихотворенията на словенския творец Франце Прешерн. Книгата ще бъде представена онлайн на 8 февруари, обявен за Ден на словенската култура, с участието на проф. д-р Людмил Димитров, преводач и автор на предговора, съобщиха издателите от "Колибри". Художник е Кирил Златков.

В представянето ще се включат също литературният критик, историк и есеист проф. Светлозар Игов и актьорът Симеон Владов, а директно от Словения - проф. Алойзия Зупан-Сосич и актьорът Блаж Сетникар. Специален гост ще бъде словенският посланик Анжей Франгеш.

Любимата ми книга е...: „Дневникът на госпожица Джоун Мартин“

"Поезия" е единствената стихосбирка на Прешерн, издадена приживе. Авторът, превърнал се в емблема и неизменна част от националната идентичност на сънародниците си, първи в словенската литература споменава нашите земи с няколко знакови топонима - Тракия, Хемус, Родопите.

"Появата на самостоятелен том с поезията на Прешерн на български език е жест, който дължим на словенците от над четири десетилетия", посочва Людмил Димитров. Не познавам друга чужда литература, в която България и българинът да заемат такова основополагащо място и да са въздигнати до образец за подражание, черпене на идеи и положителен пример, както това се случва в словенската от 70-те години на 19-и век до днес, допълва той.

Франце Прешерн е роден на 3 декември 1800 г. в село Върба, областта Горенска, на приблизително еднакво разстояние от град Кран на юг и австрийската граница на север. Той е трето дете, но първи син в семейството на Мина Светина и Шимен Прешерн. 10-одишен е вписан с отличните си резултати в златната книга на училището в село Рибница. През 1813 г. започва да учи в Любляна. От 1821 г. е студент по право във Виенския университет. Цялото му обучение преминава на немски език. През 1824 г. пише писмо на родителите си, че окончателно е решил да стане юрист.

През 1828 г., завършил с докторска степен, пристига в Любляна и започва да работи като помощник на адвокат. Сприятелява се с литератора и полиглот Матия Чоп, негов земляк, говорещ деветнайсет езика.

1833 година се оказва преломна и в личния живот на поета, след като среща Юлия Примиц, наследница на богат столичен род, и от пръв поглед се влюбва в нея. Тя е омъжена жена и Прешерн я въвежда в поезията си като муза, близка до идеала на средновековния рицар трубадур. Посвещава й едно от най-прочутите си произведения - "Сонетния венец", където в акростих изписва името й. През 1836 г. в Любляна, в отделна книжка, е отпечатано най-обемното му произведение - поемата "Кръщение при Савица".

Към 1837 г. започва връзка с малолетната Ана Йелоушек. Раждат им се три деца - Резика (Терезия), която умира на една годинка, Ернестина, доживяла до 75-годишна възраст (умира през 1917), и Франц, починал на десет години.