„Всичко е език“ (преводач: Кремена Сиракова, 168 стр., цена 18 лв.) съдържа една лекция, изнесена от Франсоаз Долто в Гренобъл пред психолози, лекари и социални работници, и отговорите ѝ на зададените от присъстващите въпроси от рода на: Как да се държим с децата при развод? И как да се държим, ако не се разбираме, но не се развеждаме? Да съобщим ли на детето, че е осиновено, и кога? Как да съобщим на детето, че сестричката му е починала? Какво да кажем на детето за баща му, който е в затвора? Как да кажем на детето, че е болно от неизлечима болест? 

За разлика от някои от трудовете на Франсоаз Долто, написани на професионален жаргон, до голяма степен недостъпен за любознателния читател, „Всичко е език“ е четиво и за изкушените в областта на психоанализата, и за широката публика. Както показва заглавието, при цялото разнообразие от теми, засегнати в книгата, се откроява изключителното значение на езика за изграждането и развитието на детската личност. Ето какво казва по този въпрос Франсоаз Долто: 

Детето не знае, че е дете. Възрастният го учи, че това, което вижда, когато се гледа в огледалото, е неговият образ. Този образ обаче е различен от образа, който самото то си е изградило въз основа на отношението на другите. За да израсне психически, детето има нужда от нещо повече от ехо на думите си и от отражение на образа си. То има нужда от среща с друг човек, който го уважава, но и демонстрира различието си. Затова е толкова важно да казваме точно какво чувстваме, когато говорим и с бебето, и с по-голямото дете. Чутите дори при раждането думи, изречени от авторитетни за детето хора, могат да повлияят върху бъдещето му поведение.

„Основни етапи от детството“ (преводач: Николина Жекова, 300 стр., цена 22 лв.) обхваща неиздавани статии и интервюта на известната психоаналитичка – първата, „която говори с бебетата“. Основните етапи на детството са онези критични моменти в развитието на детето, през които то трябва да премине, преди да стане юноша и след това възрастен човек. Човешкото дете не е като новороденото на другите „животински видове“. То има потребности, надхвърлящи елементарната грижа за тялото му. Отношението на неговото обкръжение оставя отпечатък върху целия му живот. Трябва да се отнасяме към детето като към „почетен гост“ в семейството, казва Долто, и пред него да не правим нищо, което не бихме направили пред такъв гост. Нито една дума, казана или премълчана, не е безобидна за неговото развитие. Езикът буквално изтъкава неговата психика. Думите имат силата да градят, да рушат, да потискат или лекуват човешкото същество. Такива са основните открития на психоанализата, приложени по забележителен начин в педиатрията, педагогиката и изкуството да общуваш с деца.

Франсоаз Долто  (1908–1988) е сред най-ярките имена на световната психоанализа – известна е като последовател на Фройд и съмишленик на Лакан, но се откроява с оригинален подход и интереси в областта на детската психиатрия. Уникално е чувството ѝ за хумор, както и умението ѝ да свежда психоаналитичната теория до съдържание, достъпно за всеки родител. В България е известна със заглавията „Основни етапи на детството”, „Когато се появи детето“, „Всичко е език”, „Да говорим за смъртта”. През 2018 г. „Колибри“ издаде „Каузата на децата” – навярно най-революционната от всички книги на френската визионерка. След големия успех на „Каузата на децата“ Долто написва „Каузата на юношите“, където продължава анализа си на съзряването на човешкото същество. „Колибри“ издаде и „Когато родителите се разделят“ – задълбочен анализ на трудностите, изживявани от децата на разведени родители, а неотдавна преиздаде „Женската сексуалност“, може би най-приносното произведение на Франсоаз Долто, в което тя обосновава изграждането на т.нар. неосъзнат образ на тялото и осмисля мястото му в езика.