Първи май 1966 г. - черен ден за врачани:

156 къщи разрушени и отвлечени, 118 обезобразени до неузнаваемост трупове /между тях 4 деца/, 2000 ранени, останали без дом – над 310 семейства, покривите на 1000 къщи отнесени от водната стихия – това е тъжната  равносметка от ужасяващото наводнение, сполетяло Враца тъкмо на 1 май 1966 г.

Бедствието се случва точно в часа, когато тръгва празничната манифестация в града.

Причината за този незапомнен апокалипсис, дошъл в дефилето на скалния масив Вратцата, е скъсан бент на хвостохранилището към оловно-цинковата фабрика в близкия рудник.

След скъсването на бента

мътните талази на тонове отровна тиня хукват от високото към града и помитат всичко по пътя си. По коритото на река Лева се носят заедно човешки тела, животни, покъщнина, мебели, тухли, дървета...

Само за 20 минути водната стихия превръща местността в тъжен лунен пейзаж.

Докато трае ужасното бедствие, въздухът се оглася от крясъци и викове на помощ. По тротоарите на града оловно-цинковата стихия запокитва трупове на хора и животни.

Спешно екипи от Гражданска отбрана откарват с камиони десетки мъртви на стадиона, където пожарни маркучи ги мият, за да бъдат разпознати от обезумелите роднини.

По обед градът е потънал в сълзи – вече приблизително се знае, че жертвите са над 100.

Виновните са строго наказани – за „гибелна безстопанственост” им лепват различни години „строг тъмничен затвор”.

Присъдите дълго се коментираха в града: главният инженер на комбината в Елисейна Коста Гърков и главният инженер на „Цветна металургия и рудодобив” Иван Чолаков получиха по 12 години, началникът на хвостохранилището Кирил Ананиев – 10, директорът на рудника Краю Сираков – 5.

И днес край Вратцата огромен многотонен скален монолит лежи непоклатим в коритото на река Лева.

Очевидците твърдят, че в апокалипсиса на 1 май 1966 г. стихията го е влачила надолу и подмятала като кибритена кутийка.

Георги КАРДАНОВ