Достоен подарък за 50 ще е вече да сме се класирали на олимпийски игри.

Да намираме поводи за гордост в малките неща, не е необходимо да чакаме да станем втори в света.

Един от най-любимите и успешни волейболисти на България - Владимир Николов, днес навършва 48 г. Бившият капитан на националния отбор и настоящ президент на волейболния “Левски” посрещна празника с емоции на световно ниво покрай големия успех на новите герои на българския волейбол, сред които са и синовете му Александър и Симеон. За празниците - личния и на цял един народ, Владо Николов говори в интервю за “24 часа”.

-Господин Николов, тази година май подаръците за рождения ви ден подраниха. Ако погледнем към емоциите и гордостта, които подариха вашите синове и останалите синове на безмерно щастливи родители и на България друг път случвало ли ви се е да получите толкова грандиозна изненада в навечерието на личния си празник?

- В интерес на истината – не. Никога. И това, което се случи, е прекрасно. Без да са очаквали преди началото на световното първенство, че ще играят на финал, го постигнаха. Като волейболен деятел, като човек, който през много по-голямата част от живота си се е занимавал с волейбол, бих казал, че самият резултат е невероятен подарък за мен. А фактът, че и двамата младежи – Алекс и Мони, са в отбора, прави наградата още по-голяма. Но това не е подарък само за мен, това не е подарък само за гордите родители на другите момчета, това е подарък за цяла България. Огромен подарък за всички хора, които обичат спорта. Виждате ситуацията и света, в който живеем. А тези момчета го докараха до мач за титлата с държава като Италия, която беше актуален световен шампион. Това е подарък за мен не само като родител, а и като българин. Това е подарък за страната ни – огромна радост за всички фенове, а и за всички хора, които се чувстват съпричастни с процесите.

- В навечерието на 48-ия ви рожден ден говорихте как ще сте най-горд, ако децата надминат баща си. И докато общата възраст на Алекс (21) и Мони (18) все още е 39 години, надминаването май се случва пред очите на всички. Най-горд ли сте вече?

- Ами то надминаването вече се случи – в цялата си кариера, която беше сравнително успешна, аз никога не съм бил сребърен медалист от световно първенство. Да, случи се. А пътят тепърва е пред тях.

- Какво изживяхте от първо лице от трибуните във Филипините?

- Много готино беше, а смея да твърдя, че съм преживявал много емоции. Тези бяха много различни. Да видиш заслужена осъщественост, дори по-рано, отколкото си я очаквал. Неведнъж сме си говорили, че когато това поколение порасне, ще дойдат и резултатите на мъжко ниво, защото тези момчета са с манталитет на победители, те не са бити кучета. И в книгата си “Високо” съм го написал преди година и нещо. Без да съм пророк – просто съм човек, който работи за тези неща. Аз съм един от многото, разбира се, не съм сам. Но конкретно с Давид Давидов и Атанас Гаров в “Левски”, с Любо Ганев и целия екип във федерацията – много хора дават своя принос да се случи този резултат. А кога ще се случи... Може би стана малко по-рано, но това може само да ме радва. Ако някой ме пита дали преди първия мач съм очаквал да станем втори на световно първенство – не. Но с приятели си говорихме след победата над Словения, че започваме да мечтаем. А когато Бразилия отпадна, мечтите си станаха съвсем реалистични. Даже ни беше страх да говорим, за да не развалим готова работа. Горе-долу така се развиха нещата. След като отпадна Бразилия, вече виждахме възможността за финал. Защото до този финал нямаше отбор, който да е по-добър от нас. Към днешна дата отборите, които са по-добри от нас, са Италия, Полша, Франция, Бразилия и Япония. И в нашия поток беше само Бразилия. Другите четири по-добри от нас отбора ги нямаше. А в нашия поток, като отпадна Бразилия, оставаха отбори, които „ги можем“.