Правителството демонстрира засега твърда увереност да въведе данък "свръхпечалба" за определени икономически сектори, независимо от острите критики на експертите, включително и шефа на БНБ Димитър Радев, които предупреждават за редица негативни ефекти за икономиката и гражданите от подобна мярка.

В защитата на мярката вицепремиерът Атанас Пеканов дори намеси дилемата - прогресивен данък или данък "свръхпечалба".

"България се намира в процедура по свръхдефицит, положение, което заварихме. Тази година той ще бъде доста над 3% и трябва да представим на Европейската комисия предложения за бързи мерки за свиване на дефицита. Нашият избор е допълнително облагане на шест сектора, които не може да се оплачат от нищо в последните години - за тях има по принцип нисък корпоративен данък, някои от тях са естествени монополи, изнасят печалбата си. Смятаме, че те може да допринесат тази дупка да се запълни, вместо това да се поеме от домакинствата", обясни днес вицепремиерът Атанас Пеканов в интервю пред БНТ.

Правителството на Румен Радев смята да обложи с 33% допълнително банки, застрахователи, телекоми, търговски вериги, обменни бюра, фирми за бързи кредити за свръхпечалбата, реализирана в периода 2020-2025 г. - мярка, от която смятат догодина да съберат еднократно малко над 1 милиард евро. Управителят на БНБ Димитър Радев остро разкритикува мярката и защити банките, като предупреди, че допълнителният данък ще оскъпи кредитите и ще намали икономическата активност.

Управителят на Българска народна банка Димитър Радев се обяви срещу въвеждането на данък "свръхпечалба" за банките. В специално изявление той призова правителството на "Прогресивна България" за по-широк анализ на предложението им да обложат допълнително през 2027 г.

Пеканов обаче опонира, като даде пример с държави, в които вече е въвеждан данък "свръхпечалба" за банките като Испания, Италия, Литва, Португалия, и това не се е отразило на лихвите по заемите. Според него, банките у нас имат много добра възвращаемост и "няма да имат проблеми с новия данък". 

По повод спора с БНБ Пеканов обяви, че е работа на правителството да реши как да се затвори свърхдефицита, и то си преценява и рисковете. "Някой трябва да помогне в тази ситуация. Най-лесно беше да се вдигат данъците за всички", каза вицепремиерът.

В защитата на данък "свръхпечалба" той стигна дотам, че намеси и плоския данък. "Има много други мнения как да се намали свръхдефицита - МВФ ни препоръчва да се откажем от плоския данък и да минем към прогресивен. За момента няма да предприемем такива стъпки, защото по време на изборите сме поели обещание в краткосрочен план да запазим плоския данък", каза Пеканов.

Финансовият министър Гълъб Донев също не приема тезата, че данък "свръхпечалба" ще повиши лихвите по кредитите. Нещо повече, той обяви, че засега сме чули само мнението на управителя на БНБ, но не и колективното мнение на Управителния съвет на централната банка.

"Печалбата отива като дивидент за акционерите, тя не стои в портфейла на банката, от когото те отпускат кредитите. Финансови експерти вече обясниха, че няма връзка между допълнителния данък и лихвите", каза Донев пред Нова тв.

До момента правителството не е разговаряло с ръководството на БНБ, такава среща е насрочена за петък.

Донев коментира и притесненията на търговските вериги, че допълнителното облагане на печалбата няма да отчете разрастването на този бизнес, където се откриват постоянно нови магазини. Донев уверява, че в законовите промени ще бъде отчетено "всичко свързано с внедряване на нови технологии, подобряване на организация на работата , внедряване на различни продукти, включително и откриването на нови магазини". Подобни текстове обаче все още няма в проекта за публично обсъждане.

В същото време и Пеканов, и Донев доста общо отговориха на въпросите какво се прави с разходната част, за да се овладее дефицита. Според Пеканов всяка седмицата министерства обявявали намаляване на щатове и разходи, но в случая трябвало да се действа внимателно.

Финансовият министър Донев обясни, че се прави оценка на всички разходи, като всеки неефективен проект се реже. Правели се и престуктурирания на неефективни звена в държавната администрация. Общият ефект от тези преструктурирания обаче е едва 750 млн. евро орязване на разходите, стана ясно от думите на Донев. Сумата е незначителна на фона на огромния дефицит от 7.2 млрд. евро или 5.7% от БВП, с който бе приет бюджета за 2026 г.

В същото време икономисти предупреждават за сериозни проблеми, ако този данък бъде въведен. "Този данък нарушава поне три правила на ЕС, две от които са в Договора за функциониране на ЕС. Нарушава се пазарът от гледна точка на скрита държавна помощ, защото с данък свръхпечалба ще бъдат облагани само шест сектора. Има казус и такава практика на Съда на ЕС, последното дело е свързано с Белгия – счита се, че останалите сектори биват толерирани и това е скрита държавна помощ за тях", обясни икономистът Щерьо Ножаров. 
Освен това се нарушава свободата на установяване и свободата на движение на стоки, тъй като и при банките, и при хранителните вериги, и при застрахователите се засягат чуждестранни инвестиции, допълни той.

"Идеята за такъв данък е тотално антипазарна, тя е много рискова за инвестициите и за развитието на икономиката. Банки и застрахователи - това са най-регулираните сектори. Цялата им печалба е на светло, за разлика от други сектори, към които трябва да насочи вниманието си правителството", смята финансистът Даниела Бобева.