Веселин Маринов се разплака в ефира на bTV по време на гостуването си в предаването „120 минути“, когато си спомни за легендарния Димитър Пенев и неговата чета от Световното първенство в САЩ през 1994 година. Пенев си отиде на 80-годишна възраст на 3 януари тази година, оставяйки след себе си значима следа, част от която са именно и бронзовите медали от Американското лято.

"Имахме едно неповторимо поколение във футбола. И аз се страхувам да не се разчувствам при смъртта на Димитър Пенев", сподели Маринов, а в очите му заблестяха сълзи, когато си припомни онези години, които обединиха цяла България.

"Неслучайно хората ги наричаха Пеневата чета. Аз не мога да си представя по-големи герои на новото време от тях. Това са истинските герои на България", каза той с треперещ глас. По думите му именно това поколение е успяло да направи нещо, което никой друг не е постигал – да обедини нацията в едни от най-трудните години.

"Никога не съм виждал такова обединение. Хората стъпваха по таваните на колите, мачкаха ги… Боже, не мога да забравя това време", сподели Маринов. И разказа и за личните си срещи с Димитър Пенев.

"Казвал ми е хубави думи за това, което правя. Всички знаят какво излъчване имаше този човек – каква доброта струеше от него", каза той.

Маринов заяви, че ще отиде на националния стадион "Васил Левски", за да остави цвете в памет на Пенев. Според него това е особено важно и заради хората от онова поколение, които и днес са подложени на тежки изпитания – Петър Хубчев, Любослав Пенев и Боби Михайлов.

"Това са хора, които трябва да останат с нас още дълги години. Такива като тях няма скоро да видим", подчерта той. И си припомни и една от най-паметните дати в българския футбол – 17 ноември 1993 г., когато България победи Франция на стадион Парк дьо Пренс.

"Гледах мача сам, в една мансарда в Германия, където живеех от 1989 г. Бях на рожден ден на мой приятел сърбин, но горе имаше кабелна телевизия. Бях напълно сам", разказа той.

"Не мога да опиша какъв рев, какво чудо беше след онзи пас на Любослав Пенев. И това отиграване… Не само ударът – ударът беше последното", описа Маринов, връщайки се към миг, останал завинаги в сърцето на милиони българи.