Независимо от публичните внушения, медийни кампании и политически брифинги на ПП - ДБ, обективните факти остават непроменени.

На 19 декември КЕВР утвърди пределни цени на водоснабдителните услуги. Подчертавам - пределни, а не задължителни. Това решение не води автоматично до увеличение на цената за гражданите. То създава регулаторна рамка, в която изпълнителната власт разполага с възможност за управленска преценка.

Правителството на Росен Желязков упражни тази преценка отговорно и не допусна увеличение на цената на водата. Защото когато е налице политическа воля, институциите намират необходимите механизми за защита на обществения интерес.

Обяснява се, че „няма избор“. Истината е, че избор винаги съществува. Когато въпреки наличните законови механизми и управленски инструменти се внушава неизбежност на увеличение, тук прозира категорична безотговорност спрямо българските граждани. Това не е въпрос на безалтернативност, а на съзнателно поддържане на усещане за безизходица. А когато се подменя реалността с внушения, цената винаги се плаща от обществото.

Изпълнителната власт, чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството, разполага с необходимите инструменти, както в качеството си на принципал на ВиК дружествата, така и като носител на секторната политика.