На руски избиратели се раздават предварително попълнени бюлетини в полза на партията на Владимир Путин, след като се появиха кадри, показващи избори, провеждани „под дулото на оръжие“.

Кадри, разпространявани в социалните мрежи, показват купчина вече попълнени бюлетини в избирателна секция в столицата на руската Република Коми – Сиктивкар. Депутатът от Комунистическата партия Олег Михайлов заяви, че бюлетините са били отбелязани в полза на управляващата партия „Единна Русия“.

В продължение на три дни 111 милиона души се отправят към урните за първите парламентарни избори в страната от началото на войната в Украйна.

Нарастват опасенията, че резултатите ще бъдат фалшифицирани и използвани от Путин като доказателство за широко обществено одобрение на политиката му по отношение на войната, пише THE U.S SUN.

В цялата страна са регистрирани множество инциденти, които сочат към възможно манипулиране на резултатите. В Санкт Петербург председателят на избирателна секция Григорий Мешковски е бил заснет да тъпче върху бюлетини, след като наблюдатели са подали сигнал, че около 100 гласа са били незаконно добавени в урната. Отделно от това изтекло видео от Воронеж показва мъж, който пуска бюлетини в избирателна урна.

Появиха се и сигнали за подправяне или изчезване на бюлетини, както и за фалшифициране на данните за избирателната активност. В изборите бяха включени и окупираните от Русия украински територии Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, както и анексираният Кримски полуостров. В окупираната Луганска област избиратели са били изненадани, когато им е било съобщено, че вече са гласували предварително.

„Почти ме е срам да попитам, но за кого гласувахме?“, казал един от избирателите. Друг обяснил, че жилищната сграда, в която е регистриран, е била разрушена по време на войната. „Затова нямам никаква представа кой е гласувал или кога. Позорно е“, казал той.

Очаква се при обявяването на резултатите да бъде показано, че огромното мнозинство от гласовете са отишли за „Единна Русия“, въпреки че самите избиратели не са знаели, че в района им е имало „предварително гласуване“. Министерството на външните работи на Украйна заяви, че изборите в окупираните територии „нямат нищо общо с демокрацията“.

В изявлението се казва: „Това е фарс, организиран от окупационната държава… той не създава никакви правни основания за разширяване на руската юрисдикция върху която и да е част от територията на Украйна. Никакво „гласуване“, организирано от Русия под дулото на оръжие, не променя международно признатия статут на тези територии. Временната окупация не предоставя никакви суверенни права на окупиращата държава.“ Повечето кандидати, които се обявяват против войната, са били отстранени от изборите, а останалите големи партии последователно са гласували заедно с управляващата „Единна Русия“ по основни въпроси.

Антиправителствената група ATESH съобщи за множество предполагаеми нарушения в избирателни секции. „Ръководството на партия „Единна Русия“ и нейният председател Дмитрий Медведев трябва да демонстрират ефективността на своята работа и да докладват на Путин за „пълната подкрепа“ на народа за неговата политика“, заяви групата. „На Путин се предоставят неверни доклади не само за „успехите“ на фронтовата линия, но и за случващото се във вътрешните работи.“

„Изборите в Русия донесоха малко изненади – но от решаващо значение ще бъде как Кремъл ще използва резултатите“
Много неща в Русия е трудно да бъдат предвидени. Резултатът от тези избори не беше сред тях. В политическа система, която е строго контролирана от Кремъл, широко се очакваше управляващата партия „Единна Русия“ да остане най-голямата политическа сила в парламента и да има значителна преднина пред останалите.

Нямаше обрати. Нямаше изненади. Нито една друга партия не се доближи до нея, пише BBC, цитира bTV.

Предварителните резултати показват, че „Единна Русия“, която е подкрепяна от президента Владимир Путин, е на път да запази конституционното си мнозинство в Държавната дума – при това с още по-голям брой депутати в сравнение с предишните избори.

Това се случва след повече от четири години и половина война в Украйна, довела до огромни загуби за руската армия на бойното поле, икономически трудности и, съвсем наскоро, до широко разпространен недостиг на бензин в резултат на украински атаки с дронове срещу руски петролни съоръжения. Партиите, които останаха далеч зад „Единна Русия“, но успяха да преминат 5-процентната бариера и да влязат в новата Държавна дума, също бяха представени и в предишния парламент – парламент, който стоеше изцяло зад Кремъл и т.нар. „специална военна операция“.

Една от партиите, които не успяха да влязат в парламента, беше „Яблоко“. „Яблоко“ беше единствената антивоенна политическа партия, на която беше позволено да участва в изборите – разрешение, което обаче просъществува кратко.

Само 12 дни след като беше регистрирана за участие във вота, партията беше заличена от изборната бюлетина от Върховния съд. Това беше знак за опасенията на Кремъл, че посланието на „Яблоко“ за мир започва да получава прекалено голяма подкрепа сред обществото. Партията не е изненадана, че новата Държавна дума изглежда ще бъде също толкова прокремълска, колкото и предишната. „Какъв друг резултат може да има, ако в бюлетината има десет партии и всички те подкрепят политиката на Путин?“, казва пред мен председателят на „Яблоко“ Николай Рибаков.

„Не мисля, че Държавната дума ще се промени. Те ще гласуват 100% в подкрепа на политиката на Путин, както го правеха и досега.“

Въпреки че „Яблоко“ беше заличена от партийния списък, около 100 нейни кандидати останаха в надпреварата в отделни избирателни райони. Според предварителните резултати нито един от тях не е спечелил депутатско място. От партията твърдят, че са били подложени на продължителен натиск. „Някои от нашите кандидати, които трябваше да участват в изборите, са в затвора, много други не бяха допуснати до участие, а част от нашите наблюдатели не бяха регистрирани и не успяха да следят изборния процес“, казва Николай. Преди последния ден от тридневните избори Украйна извърши мащабна атака с дронове срещу района на Москва. Трима души бяха убити в Московска област, а в самата столица беше ударена петролната рафинерия на града.

На избирателна секция в близост до рафинерията разговарях с избиратели за атаката.

Не усещах изненада. По-скоро имаше тихо примирение. След като войната на Русия срещу Украйна вече навлезе в петата си година, жителите на Москва са свикнали градът им периодично да се превръща във фронтова линия. „Хората в Донбас, както и в Брянска и Белгородска област, близо до украинската граница, чуват подобни неща всеки ден“, каза пред мен избирател на име Виктор. „И просто продължават да живеят живота си.“

Резултатът от тези избори беше предвидим. Какво ще се случи след това обаче е много по-малко ясно. Вероятно Кремъл ще използва резултата, за да заяви, че мнозинството от руснаците са застанали зад президента, както и за да оправдае бъдещи политики и последващи решения относно хода на войната.

Ключовият въпрос е: какви ще бъдат тези решения? Президентът Владимир Путин наскоро изключи възможността за нова вълна на мобилизация. „Днес няма сценарий, който да изисква това“, заяви той. Не днес, тогава. Но какво ще стане утре? Въпреки официалните уверения, в руското общество продължава да съществува сериозна тревога за възможността от нова мобилизационна кампания.

Най-малкото Кремъл вероятно ще приеме резултата от изборите като „мандат от народа“ да продължи войната.