С призива да премахнем хапливият език и да бъдем по-съзнателни за това, което изговаряме и начина, по който реагираме на другите, пастор Живко Тончев продължава темата за плевелите в градината на душата. В рубриката „Думи на надежда“ по Дарик, той насочва в поредица от предавания към нещата, които ограбват радостта и разрушават пълноценния живот на човека.

„В Библията се говори много за езика като орган, който е изключително важен. В нея пише за измамлив, високопарен, коварен, ласкателен език, език на ехидна, на чужда жена, език като остър меч, но също и за мек език, благ, който славослови Бога. Цар Соломон казва, че

мек език троши кости.

В книгата „Притчи“ пише, че благият език е дърво на живот. Божието слово още казва:

„Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го владеят ще ядат плодовете му“.

Тоест какви плодове искаме да има в нашия живот, до голяма степен се определя от езика ни или от това което говорим“, споделя пастор Тончев и припомня думите на Господ Исус Христос:

„От това, което преизпълва сърцето говорят и устата“.

„Има хора, надарени с дар слово – мисълта им тече бързо, лесно и на място си служат с аргументи... Но Библията казва да сме бързи да слушаме, а бавни да говорим и бавни да се гневим. Дали е лесно да слушаш повече, а да говориш по-малко и да овладяваш емоциите си?“, пита проповедникът.  

За да покаже резултатът от липсата на контрол върху думите, той припомня как апостол Яков сравнява езика с юздите в устата на коня и кормилото на кораба. „Или нещо малко, което променя посоката. Така е и в океана на живота, нашият език може да ни насочи към добро и спокойно пътуване или към буря. В социалните мрежи днес се забелязва как хората макар не директно, очи в очи, си позволяват да използват много хаплив език с обиди, сарказъм, ирония. Това се случва по-лесно именно, заради липса на директна словесна комуникация. Така по-лесно нападаш. Това не е градивно и даже разрушително. Днес сме свидетели на много конфликти с обиди и словесни престрелки и между шофьорите на пътя, и между депутатите и лидерите на партии в парламента. Но думите могат да създават чувства. А от тях да следват реакции“, предупреждава пастор Тончев.

И допълва, че не само думите, а и тонът, с който се говори провокират чувства и реакции. „Понякога може думите да не са директна обида, но тонът да показва целта зад тях. Викането и яростта също. Особено в семейството, където човек е най-свободен и без задръжки, там трябва да бъде най-внимателен, с добър тон и думи на изграждане. Защото те дават живот, а този живот, въздейства и върху самите нас и децата ни. Библията казва, че благият език е дърво на живот. Може да има корекция към близките, но не с грозен тон и обиди. Каквато и истина да кажем с обидни думи и тон, тя затваря другия и това не води до нещо градивно. Нека да решим да не нараняваме с езика си, а да създаваме чрез него. Да премахнем хапливия език, а с благ език да носим живот“, призова пастор Живко Тончев.

Цялата тема, чуйте в звуковия файл: