Томислав Дончев, председател на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в Народното събрание, беше част от дискусията за технологичната промяна и подкрепата за индустриалните иновации в рамките на Лагер за иновации Габрово 2026 „Пространството между нас“. Инициативата на Община Габрово и Европейския комитет на регионите продължава до 30 октомври и събира представители на институции, предприятия, научни и културни организации, независими творци и гражданския сектор. В центъра на форума са кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032 и сътрудничеството между бизнеса и науката.

Г-н Дончев, какви са шансовете на Габрово за Европейска столица на културата?

Огромни, без никакво преувеличение. Преди няколко седмици имаше много хубава статия във в. „Сега“, в която беше направен анализ на шансовете на всички кандидати. Там беше обърнато внимание на факта, че всъщност в България има двама кандидати, които се готвят професионално от две години. Това са Габрово и Бургас. И аз си мисля, че победителят в крайна сметка ще бъде един от тези два града. Който и да е победителят, ще е абсолютно заслужено, защото се полагат усилия от години и то на професионално ниво.

Темата за културата като двигател на икономическото развитие е сложна, особено ако разбираме културата само като изкуство. Може ли културата да бъде мощен мотиватор на икономиката?

Естествено, че може да бъде мощен мотиватор. Освен това ние сме свикнали да разсъждаваме за културата като за разход, а културата всъщност е индустрия. В културата има пари. Да ви дам пример. Холивуд е една индустрия, това също е култура.

Но ние сме в Габрово?

Няма значение. Темата за новите и старите индустрии и за индустриалната трансформация е най-интересна, когато гледната точка е Габрово. А иначе връзката е пряка. Човекът не е робот. Той не иска да работи само и единствено за колкото може по-висока заплата. Той има свободно време. Той иска да го прекара по най-интересния начин. Освен това културата е в някаква степен авангард. Тя понякога се движи преди технологиите. Спомнете си всички антиутопии от края на 90-те или, да кажем, след 2000 г. Те не описват ли голяма част от симптомите, които наблюдаваме в момента: отношението човек - машина, трансхуманизма, рисковете, които крият технологиите. Културата е стигнала до тези идеи, анализирайки и идентифицирайки тези рискове, преди технолозите да стигнат до тях. В този смисъл за мен културата и индустрията би трябвало да са в много силна симбиоза и град, който има индустриално развитие, трябва да има и силна култура.

Ако Габрово не успее в състезанието, това енергия напразно ли ще бъде?

В никакъв случай. Участието в състезание не е загуба. Това е персонална мобилизация, нови възможности, нови идеи, влизане в по-добра форма. Аз твърдо вярвам, че Габрово има огромен шанс, защото се готви отдавна и на професионално ниво. Още повече че в кандидатурата за Европейск столица на културата винаги има някаква закачка с темите, които в момента вълнуват обществото. А линията, по която е тръгнало Габрово – нови и стари индустрии; културното наследство, свързано с Кристо; партньорството с Велико Търново – е много интересен нюанс. И всичко това, от гледна точка на очакванията и намигването към подобен избор, отваря невероятни възможности.

Кои са трите предимства на Габрово пред всички останали кандидати?

Това, че е симпатичен малък град, успял да изгради партньорство с други близки градове. И както казах, темите, които ще повдигне едно подобно партньорство са тези, от които Европа се вълнува в момента – отношенията между икономика, индустрия и култура, с особен акцент върху новите и старите индустрии. В този смисъл идеята за център, който да носи името на Кристо и да се разполага в бившата Професионална гимназия по текстил, е още едно предимство в тази посока.

/Община Габрово/