Той е във висшата лига на световната журналистика. Робърт Гест - заместник-главен редактор на The Economist – едно от най-влиятелните издания в света с над 1,2 милиона абонати и аудитория от над 60 милиона души онлайн. С репортерски опит от над 100 държави и впечатляваща кариера на кореспондент, редактор и анализатор Гест направи прогноза за годината, която предстои за България и света. Коя война върви към своя край и кой ще е следващият президент на САЩ.

Дейвид Гест посети България по покана на Световния прес институт и беше сред основните лектори на конференцията „Истина под натиск”.

Колко често в The Economist отразявате теми, свързани с България?

Не толкова често, колкото би ни се искало. По света има близо 200 държави, имахме статия за Вашата страна точно преди последните избори, когато влязохте в еврозоната и когато бяха големите протести срещу корупцията. За новото правителство все още е твърде рано да пишем, но и то ще бъде поставяно под съмнение, предаде NOVA.

Всъщност добра или лоша новина е, когато за една държава не се говори често?

Иран, Украйна…Понякога причините да бъдеш отразяван не са добри. Ако нещата са спокойни, ако икономиката ви расте сравнително бързо – а българската расте – тогава това е добър знак. Новините много често са за кризи или бедствия. Разбира се, има много големи държави като Съединените щати и Китай, които просто трябва да отразяваме, защото влияят на всички останали. България все още не е съвсем на това ниво.

Как се информирате за случващото се у нас?

Първо, трябва да говорите с хора и да разберете какво се случва. След това четете, проверявате данните. Аз лично не съм експерт по България, но имаме хора, които следят страната Ви внимателно. Ако някой от нас пише за нея, текстът се проверява от вътрешен специалист, за да не сътворим нещо глупаво. Подлагаме всички материали на „стрес-тест“.

Знам, че не можете да сте подготвени за всяка страна, но в края на годината година правите прогнози за света. Ако трябва да направите прогноза за България, каква би била тя?

Двете неща, които споменах, са оптимистични. Членството в еврозоната улеснява интеграцията в ЕС. Британците могат да ви кажат – по-добре е да си вътре, отколкото извън него – за комуникации, търговия, инвестиции. Това е плюс. Политическите промени също са положителни. Корупцията е голям проблем по света. Ако правителството наистина предприеме действия – а понякога това се случва – това ще е много добре.

Споменахте еврозоната, нашата страна влезе във валутния съюз в началото на годината, а Вашата страна напусна Европейския съюз през 2020 г. Кое решение беше по-мъдро?

0Решението на Великобритания да напусне ЕС сега се смята от мнозинството британци за грешка. Аз мисля, че беше ужасна идея. Бяхме на практика граждани на 28 държави – можехме да живеем, работим, учим, да се пенсионираме навсякъде. Сега трябва да искаме разрешение. И ефектът върху икономическия растеж е наистина много сериозен. Това вероятно е най-голямата пречка да растем толкова бързо, колкото бихме могли. Означава, че сме по-бедни, отколкото бихме били иначе. Относно ползите от напускането – не мога да се сетя за нито една. Просто сега паспортите са ни сини.

Но по отношение на еврозоната – добра ли е за българите в контекста на всички актуални кризи?

В повечето случаи тя действа като защита. Това означава, че когато мислите да купувате от останалата част на Европейския съюз, няма валутен риск. Когато те мислят да купуват от вас, също няма валутен риск. Това създава по-голяма прозрачност. Всеки може да вижда в много по-широка област кое колко струва. И това прави по-лесно да намирате неща, които са по-евтини, не само за отделните хора, но и за семействата. Премахва част от разходите от постоянното преминаване към и от по-голямата валута. Смятам, че това е добра стъпка.

И все така - Европа се сблъсква с много проблеми в момента. От всички тях -  кой според Вас ще бъде най-труден за преодоляване?

Възходът на популизма е проблем навсякъде. Има недоволство сред избирателите в много страни. Цари усещането, че нещата не могат да бъдат по-лоши, така че нека да пробваме напълно нови хора, които никога не са управлявали нищо преди. Можете да го видите в моята страна. Можете да го видите във Франция. Това е опасност, защото ако избирате хора, които никога не са управлявали нищо, можете да получите много лоши резултати. Това не е начинът, по който бихте избрали лекар. Това не е начинът, по който бихте избрали зъболекар. И в моята страна двете най-популярни партии са крайната десница и крайната левица – Зелените и Reform UK. Нито една от тях няма представа как ще плати за обещанията си.

Е, в САЩ лидерът има опит, но решенията му напоследък също не водят до обещаните резултати – например войната в Иран.

Бих казал, че Доналд Тръмп не разбираше управлението, когато започна и оттогава не е научил много. Той управлява по инстинкт. Когато реши, че ще свали правителството на Венецуела, беше предупреден, че нещата може да се объркат. Той беше уверен: „Не, инстинктът ми казва, че ще бъде наред". И се оказа, че се получи по-добре, отколкото той очакваше. Така че след това, когато реши да свали правителството на Иран, и много хора предупреждаваха, че това може да свърши зле, той вече беше сигурен: „Не, не, не, слушал съм експертите преди. Моята собствена преценка е по-добра". И така той го направи. Всички знаеха, че Иран ще затвори Ормузкия проток, че това ще има много лоши последици за световното снабдяване с енергия и че след блокадата ще бъде много трудно да се направи нещо по въпроса. Оказа се много по-сложно, отколкото си мислеше. И сега той няма представа какво да прави. А последиците са глобални.

На този етап - кой печели войната – Иран или САЩ?

И двете страни губят. Най-добрият изход за тази война беше изобщо да не започва. Но тя е факт. Иранският режим понесе много щети. Иран, като държава, понесе много щети. Но режимът не се интересува особено от благосъстоянието на иранския народ, а основно от собственото си оцеляване. И изглежда, че те ще оцелеят. И изглежда, че ще оцелеят по-агресивни и по-категорични, отколкото бяха преди. Преди войната те не знаеха колко мощно оръжие е прекъсването на световното енергийно снабдяване. Сега знаят и ще продължат да го използват. В крайна сметка вероятно ще има мир, защото и двете страни не искат да продължават да се бият. Но Америка ще се окаже с по-лошо споразумение от това, което Барак Обама постигна преди десетилетие. Говоря за сделката за възпиране на Иран да създава ядрени оръжия, която Доналд Тръмп развали. Така че той ще е пропилял стотици милиарди долари и ще се е озовал в по-лоша позиция, отколкото Америка беше преди. Това не е добър резултат.

Но какво ще му струва това,?

Той не е много популярен в Америка. Има твърдо ядро от избиратели на MAGA – това са хора, които винаги ще бъдат с него. Има ги демократите, които винаги са го мразели. Хората по средата - тези, които са гласували за него през 2024 г., които са колебаещи се избиратели - повечето от тях са променили мнението си. Те са осъзнали, че са направили грешка. Това означава, че републиканците ще загубят междинните избори през ноември. Почти сигурно ще загубят Камарата на представителите. Може да загубят и Сената. И това означава, че Доналд Тръмп, през последните си две години на власт, ще бъде по-ограничен откъм действия. Няма да може да прокарва бюджет без съгласието на другите партии. Няма да може да прокарва закони без съгласието на другите партии. И всички в неговата администрация, за които има подозрения, че са извършили престъпления, ще бъдат разследвани. Затова по всяка вероятност следващият президент на САЩ няма да бъде републиканец. Ще бъде демократ.

Временният му неуспех в Иран възможно ли е отново да засили ангажимента му към Украйна – да си гарантира поне една победа?

Войната в Иран беше негов избор. И тъй като тя не проработи, сега му е омръзнало и търси изход от нея. Украйна беше войната, която някой друг започна и той обеща да я приключи още в първия ден. Очевидно това беше нелепо твърдение. Той осъзна, че не е лесно да спре войната в Украйна, защото Путин не иска да загуби легитимност, а украинците не искат да загубят страната си. И понеже стана трудно, той до голяма степен се отдръпна. Не е направил най-лошото - можеше да спре разузнавателната информация за украинците, можеше да окаже много по-голям натиск върху тях да се предадат. Но го разубедиха. Сега по-голямата част от финансовата помощ за украинските военни усилия идва от Европа, а не от Америка. Америка все още им продава оръжия, но не им ги дава. През последните месеци украинците доказаха, че могат да произвеждат собствено оръжие, да създават собствена военна технология и войната се промени. Руснаците губят малко територия, но по-важното е, че губят много хора. Украинците, със своите дронове, успяха да създадат зона на унищожение около всяка отбранителна позиция. Всеки, който влезе в тази зона, може да бъде видян с дрон и да бъде убит. И това означава, че руснаците губят голям брой хора. Преди имаше повече ранени, отколкото убити. Сега повече руснаци биват убивани, отколкото ранени. И това не е устойчиво за Путин, освен ако не започне реална мобилизация, освен ако не принуди много млади руски мъже да се присъединят към армията. Той не може да продължи да губи хора с този темп. Така че в даден момент войната ще се изтощи и ще приключи. И сега изглежда много малко вероятно украинците да загубят страната си. Те вероятно няма да си върнат частите, които Путин вече е взел, по-голямата част от Донбас, и това е ужасно за тези райони. Но Украйна ще излезе от тази война по-ориентирана към Запада. Ще има най-силната, най-опитната армия в Европа. Вероятно в даден момент ще се присъедини към Европейския съюз, защото украинците виждат, че там има повече свобода, по-добър живот, и че да бъдеш управляван от Русия е ужасно.

Но все пак, краят на войната близо ли е?

Много е трудно да се каже. Човекът, който може да я прекрати, е Владимир Путин, но кого слуша той? Шегата сред неговите съветници е, че той слуша само трима души – Петър Велики, Екатерина Велика и Иван Грозни. Той е в своя бункер. Хората не искат да му носят лоши новини, защото се страхуват от него. Много е трудно да се предвиди кога той ще реши, че всичко е приключило. Но когато реши, че е приключило, ще каже, че е спечелил.

Можем ли да предвидим дали през следващата година ще говорим повече за война или за мир?

Бих искал да мисля, че ще говорим за мир, но може да отнеме време.

Вашите прогнози се четат от повече от 1,2 милиона абонати. Позволено ли ви е и случва ли се да правите грешки?

Всеки прави грешки, но ако направим грешка, веднага я откриваме, поправяме я и се извиняваме. Всяка статия се чете от няколко души. Всеки факт трябва да бъде проверен. Дори ако аз напиша нещо, отделът за проверка задължително ще поиска всичките ми източници и след това ще проверят всяко число и дума. Ако не са убедени в нещо, ще ме накарат да го променя. Никога не е съвършено, но важното в журналистиката е дали се опитвате да бъдете точни? Интересува ли ви дали нещо е истина? Добрата журналистика прави точно това.

Добре, но какво казвате на хората, които избират медиите така, че да потвърждават собствените им тези?

Това е мързеливият начин да се опитваш да разбереш света. Важно е да научим децата да различават източници, които са надеждни и безпристрастни, и източници, които не са. Това е като разликата между това собственикът на ресторанта да ви казва, че ресторантът му е най-добрият в града, и човек, който току-що е ял там, да ви казва същото. Може да не лъжат, но не са безпристрастни. И при медиите има добри и лоши. Да, по-лесно е да намерите добри медии на много голям, популярен език като английския, отколкото, за съжаление, на български, но инструментите за превод са добри. И обикновено има добри местни новини на повечето места. Опитваме се да представим реалността такава, каквато е. Не изпускаме неща. И тази репутация е нещо, за което хората са готови да плащат.

Абонаментът обаче не ограничава ли добрата журналистика, не всеки може да плаща?

Е, журналистите трябва да ядат, нали? Не можеш да вършиш тази работа, ако някой не ти плаща, за да живееш, за компютрите, за полетите, и т.н. Това са или читателите, или държавата, или филантроп. Вариантите са тези. И мисля, че имаме нужда и от трите.

Използвате ли изкуствения интелект като инструмент за информация?

За някои неща, но проверяваме всичко. Никога не се доверяваме напълно. Върши добра работа за търсене на източници, но никога не бихме казали, че нещо е вярно, само защото ChatGPT казва, че е. Това е абсолютно недопустимо.

От всички неизвестни в бъдещето – какво на този етап ви е най-трудно да предвидите?

Най-широк е диапазонът от възможности при изкуственият интелект. Ако приемем сериозно твърденията на хората, които работят по него, те не просто създават технология, която ще бъде добра в мисленето. Те създават технология, която ще може да създава по-добри версии на самата себе си. И след като това започне да се случва, тя ще се подобрява толкова бързо, че да видим изчезването на много проблеми - край на бедността, растеж в страните от 20% годишно. Би било възможно, но това е много оптимистичният сценарий. Песимистичният сценарий е, че изведнъж ще стане много трудно да се държат апокалиптичните инструменти далеч от ръцете на терористи и невменяеми хора. Те може да получат възможността да създават биологични оръжия, които да убият милиарди хора. От една страна ни трябват предпазни механизми за тази технология, но също така и трябва да признаем, че може би ни предстои събитие по-голямо от Индустриалната революция. 

Страхувате ли се от това, което описахте?

Малко съм притеснен. По-скоро съм оптимист. Но тъй като наистина не знаем какъв е отговорът, мисля, че трябва да бъдем и малко притеснени.

И последният ми въпрос – ако направим крачка встрани от фактите - има ли нещо, за което мечтаете да напишете в The Economist?

Най-много бих искал, повечето от големите важни правителства в света да подхождат към темите рационално, вместо да търсят хора, които да мразят. Има твърде много национализъм и твърде силна омраза. И то в големи страни, които би трябвало да са на друго ниво. Надявам се да преодолеем това.