Развитите икономики по света са изправени пред дългов проблем и той идва в допълнение към други главоболия в световната икономика на фона на продължаващото повишение на лихвите от страна на централните банки, които се борят с високата инфлация, заяви президентът на Световната банка Дейвид Малпас, цитиран от Darik Business Review
“Съотношенията дълг към БВП на развитите икономики са по-големи от когато и да било”, заяви Малпас, допълвайки, че развиващите се икономики също са изправени пред подобен проблем. “Това означава, че икономиката трябва да работи много по-здраво само, за да изплаща средствата, които вече са взети назаем”.
Кои ще са най-търсените и най-ненужните професии след 5 г.?
От Световната банка наблягат на необходимостта от прозрачност при адресиране на проблема с повишаващия се дълг в условията на редица глобални икономически проблеми, в това число напрежението в банковия сектор и високата инфлация.
Миналия месец финансовата организация бе председател на кръгла маса за дълга във Вашингтон, на която призова за споделяне на информация с цел ускоряване на процеса по преструктуриране на дълга по света.
В годишния си доклад, публикуван през декември, Световната банка посочи, че общият външен дълг на страните с ниски и средни доходи се е увеличил с 5.6% в номинално изражение до 9 трлн. долара.
От Международния институт по финанси (IIF) обявиха по-рано през годината, че номиналната стойност на глобалния дълг е намаляла в сравнение с нивата от 2020 г. и възлиза на под 300 трлн. долара през 2022 г.
“Едно от нещата, които трябва да направят развитите икономики, е да опитат да намерят възможно най-стабилна среда, така че икономическият растеж да се завърне”, казва Малпас пред CNBC.
Има ли реална опасност от държавен фалит на САЩ?
“Безрисковата норма на възвръщаемост се покачи за развитите икономики, но кредитните спредове се разшириха и в развиващите се страни”, казва той.
Безрисковата норма на възвращаемост е доходността, която даден инвеститор очаква да получи от инвестиция с нулев риск.
“Инвеститорите винаги първо ще изберат най-сигурните икономики, така че средствата, които остават, може да се насочат към развиващите се икономики, а те просто не са достатъчни,” казва Малпас, допълвайки, че не толкова развитите икономики са изправени пред “двоен удар от увеличените разходи по дълга и липсата на възможност за револвирането му”.
На въпрос относно плановете му след като напусне поста през юни тази година, което е по-рано от предвиденото през април 2024 г., когато изтича неговия мандат, Малпас заяви, че проучва различни възможности.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
