"За Византия цар Самуил е бил бунтовник и изменник, но в гръцкия исторически разказ няма спор, че е владетел на българите и се стреми да създаде българска държава."

Това обясни бившият посланик на България в Гърция Стефан Стоянов в предаването "Втори прочит" с Ружа Райчева по Дарик радио. Стоянов, който е посланик в Атина от 2002 до 2006 г., разказа, че преговорите около останките на цар Самуил имат дълга предистория. По думите му още по време на неговия мандат гръцката страна настойчиво е искала България да ги приеме.

"По времето, докато бях посланик, това е около четири години, 2002-2006 година, от гръцка страна много агресивно ни преследваха да вземем костите на цар Самуил."

Тогава обаче Атина е искала насреща ценни ръкописи, съхранявани в България. Според Стоянов българските експерти и Министерството на външните работи са преценили, че тяхната стойност е твърде голяма, за да бъдат включени в подобна размяна.

При сегашното споразумение, отбеляза бившият посланик, ръкописите остават в България, а на Гърция са върнати други културни ценности, основно църковни предмети.

Според него това може да бъде определено като успех на българската дипломация, без да се отрича успехът и за гръцката страна. Затова и дипломатът се съгласи, че думата “сделка" е подходяща за случилото се.

Защо за гърците ръкописите имат толкова голямо значение

Стефан Стоянов обясни различната стойност, която двете общества могат да придават на историческите предмети, през по-голямата разлика между българската и гръцката представа за национална принадлежност.

Според него българското разбиране за патриотизъм в много по-голяма степен се основава на произхода и рода, докато в гръцката историческа традиция водещи са културата, езикът, религията и образованието.

"Грък е този, който има гръцки обичай, гръцка религия и гръцко образование, а не гръцка кръв", подчерта Стоянов.

По думите му тази традиция има дълбоки исторически корени и помага да се разбере защо ръкописите, религиозните предмети и писменото културно наследство имат толкова голяма символна стойност за гръцката страна.

Затова въпросът какво точно България и Гърция са си "разменили" не може да бъде измерен просто чрез сравнение на материалната стойност на отделните предмети, обясни дипломатът.

Защо Самуил е "изменник" във византийския разказ

Бившият посланик на България в Гърция акцентира върху различния начин, по който Самуил се възприема през византийската историческа перспектива и обясни, че Византия не признава царската титла на Самуил:

"Византия никога не е признавала царската титла на Самуил. Византия признава царска титла на Симеон. Но Самуил го считат за бунтовник, за изменник."

Във византийската логика Самуил е възприеман като поданик, който се е опълчил срещу установения имперски ред. Стефан Стоянов свърза с тази представа и един от най-тежките епизоди в българската история - ослепяването на Самуиловите войници.

"Като изменник, като предател, като разбойник, бандит едва ли не, който окупирал една гръцка област и след това взел и други", описа той византийската гледна точка.

Именно възприемането на тези войници като хора, воюващи срещу установената власт, стои зад различното отношение към тях след пленяването им.

"Гърция винаги е зачитала, че Самуил е българин"

Стоянов обаче подчерта нещо, което на пръв поглед изглежда парадоксално - тази византийска представа за Самуил като бунтовник не означава, че съвременният гръцки исторически разказ го представя като грък. В студиото на Дарик радио той показа гръцки учебник по история за средното образование (б.а. единен за всички училища).

"Тука си пише, че Самуил е владетел на българите. Той се опитва да създава българска държава. (…) Гърция винаги е зачитала, че Самуил е българин, че иска да направи българска държава, че най-малкото е владетел на българи", каза Стоянов.

По думите му преместването на останките на цар Самуил в България нито създава, нито променя този исторически факт.

Така според него спорът за цар Самуил изглежда различно от гръцка страна - той може да бъде възприеман като противник и бунтовник спрямо Византия и едновременно с това като владетел на българите.

Преговорите не са приключили

Бившият посланик разкри и любопитен детайл от разговорите си с гръцки дипломати след връщането на останките. По думите му Гърция не е предала всички предмети, открити в гроба на Самуил, а преговорите между двете страни могат да продължат.

"Ние не сме ви ги дали и преговорите продължават. Ние ще си искаме и други работи после", преразказа Стоянов думите на свои гръцки събеседници.

На въпрос дали ценните ръкописи, за които се е преговаряло още по време на неговия мандат, са отпаднали окончателно от разговорите, той отговори, че според информацията му това не е така. "Не, не, чак не сме ги забравили. Ще си преговаряме спокойно, ще им дойде и на тях времето", цитира той гръцките дипломати.

Така според Стоянов връщането на останките на цар Самуил не трябва да се разглежда непременно като край на дългогодишния спор за културните ценности между България и Гърция.

Скрит мотив на Гърция - Самуил и мраморите от Партенона

Стоянов вижда и още един скрит мотив зад решението на Атина - дългогодишните усилия на Гърция да получи обратно мраморите от Партенона, които се намират в Британския музей. Според него връщането на останките на Самуил позволява на Гърция да защитава последователно принципа, че културните ценности трябва да бъдат там, където е историческото им място.

"Уважаваме чуждото наследство, така уважете нашето", обобщи Стоянов логиката на гръцката позиция.

Затова и спорът дали България или Гърция е получила "повече" от размяната няма еднозначен отговор. "За нас, българите, категорично е в наша полза размяната, защото цар Самуил отново е в България!”, каза Стоянов.

Но от гръцка гледна точка, обясни той, върнатите църковни предмети и културни ценности могат да имат много по-голяма тежест, отколкото изглежда през българския поглед.

Разговорът очерта и по-голямата разлика зад една на пръв поглед проста размяна - за България останките на цар Самуил носят огромен национален символизъм, докато за Гърция езикът, религията, ръкописите и културната приемственост са сред основните носители на историческа принадлежност.