Последното идване на Стефан Данаилов във Варна е и последната му политическа активност. През 2017 година той беше водач на листата на БСП във Варна по време на парламентарните избори. След изборите Мастера напусна политиката и се посвети на учениците си в НАТФИЗ.

Две години след това последното варненско интервю на Стефан Данаилов е още по-актуално. Както и всички интервюта, които е давал. Той се държеше джентълменски с медиите и те му отвръщаха със същото.

Стефан Данаилов звучи реално и витално, сякаш говори в момента и никога не ни е напускал.

Всъщност за Стефан Данаилов няма как да се говори в минало време...

Ето и някои от неговите мисли, споделени на кафе пред Дарик Варна

.....

Гледам морето и си мисля – абе, това море синьо ли е, сиво ли е? Аз го помня синьо, но с възрастта цветовете посивяват.

Никой никога не ме е карал насила да правя нещо. Аз съм актьор и имам нужда да се мотивирам от нещо.

Аз не съм от тия, дето цепят басма много. Аз съм амбициозен човек и не мога да си оставя коня в реката.

Няма А, няма Б – аз съм харесван от публиката. В тия години съм го усетил, чул, разбрал.

Моите фенки червените бабички много ме обичат. Онзи ден една баба в Провадия щеше да ме набие, защото съм остарял. Абе, викам, какво да направя бе, моето момиче...

Аз влязох в политиката като Стефан Данаилов, със своята биография. Аз не съм влязал в политиката да правя кариера, както повечето правят. И да драпам на всяка цена, да правя спънка на някого, за да мина пред него – това ми е чуждо. И това мое самочувствие до ден днешен е такова. Аз нямам политически комплекси. Аз съм за това младите хора да отиват напред. Но някои са прекалено амбициозни и готови да режат глави. Като се гепят за властта и няма пускане.

Политиката не е за всеки. Политиката се учи, а в България няма училища за политика.

Аз си позволявам да говоря повече от другите, защото нямам уплаха, че някой ще ми отреже главата и ще остана на улицата.

Политиците не могат да бъдат добри актьори. Такива рафинирани политици трудно се намират, малко са. Гледаш го – нормален човек, а като се качи на тая трибуна и нещо им става, почват да се помпат, полудяват ли ...

Кислородът в залата (на Парламента) е негативен. То и кислородът в отношенията ни е такъв. Това е такова разделение на нацията... Говорят някои, че властта не им е самоцел. Не им вярвам аз. Всеки драпа за тая пуста власт.

Има речовити политици, но няма одухотворени.

Голяма част от българските политици са комплексирани хора и имат нужда от ласкатели. И понеже са много първично настроени, си мислят, че са хванали Господ за шлифера и почват да летят. И като паднат, аз съм свидетел на много такива падащи звезди, и става страшно. То и в моята професия е така – когато решиш, че си станал много велик и всичко секва – спират да звънят телефоните, интересът се губи и настава голямата паника.

Човек винаги трябва да наблюдава себе си отстрани – по Брехтски.

Актьорите живеят в постоянен недоимък. Но аз съм доволен от това, че продължават да се борят.

Нашата професия е древна, с проституцията е от най-древните. Театърът няма как да изчезне.

В театъра не си длъжен да бъдеш голям ерудит, ако имаш талант. Но интелигентността е задължителна.