Съдийската колегия обяви срещу кои от 12-имата кандидати за членове на ВСС от парламентарната квота, които са били или са съдии, е имало прокурорски преписки и сигнали за нарушения на етичния кодекс. Информацията беше огласена на днешното извънредно заседание на колегия във връзка с писмо от Комисията по правни въпроси към Народното събрание, пише Lex.bg.

Преди две седмици правната комисия поиска от редица съдебни органи, адвокатурата и университетите данни за проверки, дисциплинарни и етични производства срещу кандидатите за членове на ВСС, включително и информация дали в официално събраните материали във връзка с трите големи скандала в съдебната власт „Нотариуса, „Осемте джуджета“ и „ Красьо Черния“ „се съдържат конкретни данни или твърдения за действия или поведение на някой от кандидатите, които са относими към преценката на техните професионални и нравствени качества, независимост, почтеност и публична репутация“.

От общо 20 номинирани от депутати за членове на ВСС, 12 са настоящи или бивши съдии, за които Съдийската колегия трябва да представи информация. Миналата седмица кадровиците одобриха данните във връзка с дисциплинарните производства.

А днес изчерпателно беше огласена информацията във връзка с постъпилите сигнали за нарушения на етичния кодекс, както и за образувани прокурорски преписки, като председателят на Комисията по професионална етика Олга Керелска посочи поименно всеки един от кандидатите и поясни срещу кого от тях е имало и срещу кого не сигнали и жалби.

Проверката обхваща периода от 2012 г. до момента. От данните става ясно, че нито един сигнал за нарушение на етичните правила не е бил потвърден, а преписките са приключили с отказ за образуване на досъдебни производства.

Срещу действащите съдии Милена Карагьозова (зам.-шеф на ОС-Велико Търново), Михаил Малчев (СГС), Иван Ранчев (АС-Пловдив), Калин Баталски (председател на ОС-Перник), Красимир Комсалов (шеф на ОС-Пазарджик) и Емил Дечев (СГС), както и срещу бившата съдийка, а сега адвокат Таня Радуловска не е имало сигнали за нарушения на етичния кодекс.

По един е имало срещу няколко кандидати.

През 2019 г. такъв е постъпил срещу Цветко Лазаров (САС) от Пламен Соколов и Петър Гоцин и е бил във връзка с конкретно дело. Същият е бил изпратен и на главния прокурор и поради тази причина ВСС не се е занимавал с него.

Името на бившия зам.-председател на ВКС Евгений Стайков пък е споменато в сигнал от Маргарита Бакърджиева от 2016 г. Тя се оплаквала от процесуални действия на съдии от ВКС, включително Стайков, във връзка с регистрирането на политическа партия ДОСТ и е поискала съставът на бъде привлечен към дисциплинарна отговорност. Сигналът е бил разгледан от КПЕ като Бакърджиева е била уведомена, че това е извън правомощието на етичната комисия, защото се отнася до правораздавателната дейност на посочените съдии.

Един сигнал е имало и срещу Стефан Милев (СГС). Той е от 2017 г. от Вихрен Михайлов, който е присъствал на дело по доклад на Милев като слушател, а не като страна. В жалбата си твърди, че съдията е проявил неуважение спрямо личността му и си е позволил поведение, което е несъвместимо в принципите в етичния кодекс. Етичната комисия към Софийския апелативен съд е извършила проверка и не е установила нарушение на етичните правила и принципи. Становището ѝ е било прието за сведение от Съдийската колегия.

През 2013 г. пък е имало преписка по сигнал от Ангел Цонев, председател на „Българска революционна младежка партия“ срещу бившия съдия от Варна Светлозар Георгиев. Етичната комисия е събрала информация от ИВСС и от инспектората към ВКП като след обобщаването ѝ е прекратила преписката, защото не са констатирани допуснати нарушения.

Най-много сигнали е имало срещу съдията от РС-Пловдив Иван Калибацев. Първият е от 2015 г., подаден от адвокат Мария Стоянова. Вторият е от 2018 г. с подател Стефка Пашова. В периода 2021-2022 г. срещу Калибацев има общо пет сигнали и жалби от неговите колеги от РС-Пловдив Деян Вътов и Татяна Маслинкова. През 2022 г. сигнал е подаден и от адвокат Методи Лалов.

Всички са били разгледани от етичната комисия към Окръжен съд-Пловдив като становищата са, че няма установени нарушения на етичния кодекс.

Председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова на свой ред докладва какво е установила временната комисия, създадена във връзка с казуса за търговия с влияние в съдебната система от групата на Мартин Божанов-Нотариуса.

В събраните материали се споменават имената на Цветко Лазаров, срещу когото е имало пет прокурорски преписки и пет постановления за отказ за образуване на досъдебно производство. Лазаров е един от съдиите, срещу когото групата на Нотариуса отправяше заплати и се опитваше да оказва натиск по конкретни дела, включително и чрез сезиране на прокуратурата. Самият съдия също подаде сигнал до държавното обвинение, който се превърна в проверка срещу него. Цветко Лазаров и Владислава Цариградска бяха изслушани от СК на ВСС преди шест години именно във връзка със заплахи и натиск от Божанов и групата около него. В тази връзка днес колегията реши да изпрати всички материали във връзка с това, включително сигнали и писма, получени от Цариградска.

В част от тях се споменава и името на Светлозар Георгиев като съдия, срещу когото неправомерно са били прилагани специални разузнавателни средства. Преди няколко години стана ясно, че се подслушва не само телефонът му, но и кабинетът му в Съдебната палата във Варна във връзка с дело за изнудване срещу Веселин Марешки. По-късно срещу Георгиев беше внесен и обвинителен акт, но съдът го оправда.

От представената днес информация във връзка с работата на комисията във ВСС по случая с Нотариуса стана ясно, че и срещу Красимир Комсалов е имало две прокурорски преписки, приключили с отказ за образуване на досъдебно производство.

В материалите за случая с Нотариуса се споменава и името на Евгений Стайков като член на състав, разгледал три търговски дела.

Наред с това Съдийската колегия ще изпрати на правната комисия и съдебните актове по редица граждански и наказателни дела, отново покрай случая с Мартин Божанов, включително и такива, касаещи страни като Явор Златанов и Евелин Банев-Брендо, както и дружествата „Изамет“, „Спринт“, „Инвестбанк“, КТБ и други.

И тъй като парламентарната правна комисия поиска и данни за аферата „Касьо Черния“, СК на ВСС ще изпрати и тази информация. От нея стана ясно, че през 2009 г. са били образувани две дисциплинарни производства срещу членове на ВСС и 18 други срещу съдии и прокурори, като сред тях няма нито един от кандидатите от парламентарната квота.