Днес отбелязваме 138 г. от обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Летописите от онова време разказват как във все още неукрепналата, но вече разпокъсана следосвобожденска България "пъстрата смес от полуинтелигенция и хъшове, които зоват "Бой! Бой искаме, бой", родила революцията. Но както често се случва в историята - освен романтичната си страна, революциите имат и прагматична.
Съединението е бляскавият ореол на финала на една цяла епоха - българското Възраждане, но е и голямата болка в сърцето на всеки българин, тъй като, независимо от последвалите войни, не успяваме да възстановим изконните си етнически граници и мнозина от нас остават извън пределите на Родината.
Съединението и последвалите го събития водят до лавина от геополитически спорове, включително скъсване на дипломатически отношения с Русия, но самият акт на обявяването му е най-чистият момент в цялата ни история, когато народът ни - вдъхновен и все още неоцапан от политически боричкания - възвръща своето национално достойнство, за да се нареди безапелационно на европейската политическа сцена.
138 г. по-късно, нека сведем глави и смирено да благодарим на всички онези, загърбили лични и обществени различия, за да застанат рамо до рамо, поемайки историческата отговорност за целостта на Отечеството.
Съединението прави силата!
Честит празник!
Д-р Иван Иванов
Кмет на Община Севлиево
